Издателство: Егмонт
Година на издаване: 2014
Брой на страници: 368
Оценка в Goodreads: 5/5
Тъмнейший управлява Равка от трона си в сенките. А, дълбоко скрита в лабиринта от древни тунели и пещери, силите на Алина са отслабени. Плановете й обаче са да се възстанови колкото се може по-бързо и да се впусне в преследването на неуловимия феникс. Надеждата й е, че принцът беглец е все още жив.
Алина ще трябва да създаде нови съюзи и да преглътне стари вражди. Но докато разкрива тайните на Тъмнейший, тя ще повдигне и булото на минало, което завинаги ще промени представата й за тяхната връзка и за силата, която самата тя притежава.
Спиращ дъха финал на една красива и завладяваща история.
*****
Часът е три през нощта, Преди малко завърших книгата и още не мога да осмисля станалото и да се съвзема от книгата. Очите ми са подпухнали, защото плаках като бебе. Чувствам се като Джулиет. Книгата наистина ми въздейства и мисля утре да не правя нищо цял ден и ще се възстановявам от края на трилогията.
Определено "Падение и подем" е любимата ми книга от трилогията. Беше най-интересна и вълнуваща. Сълзите ми също допринасят доста за любовта ми към "Падение и подем". Една невероятна книга, която определено трябва да се прочете. Ако плача на книга, значи е хубава.
В тази книга започнах да харесвам Алина след като беше паднала в очите ми в "Престол и щурм". Хареса ми промяната на героинята от първата книга до третата. Колко по-силна и уверена стана Алина. Допада ми бялата ѝ коса.
Мал също се вдигна в очите ми в "Падение и подем". През по-голямата част от времето не беше досадното момче, с което бях свикнала във втората книга. Както всички останали герои в книгата и Мал претърпя добри промени.
Не съм много доволна от начина, по който свърши книгата. Имах съвсем различни очаквания за края, които знаех, че няма да станат, но това ми дойде малко в повече. Определено очаквах нещо друго, но не и това. Последните няколко страници наистина ме трогнаха. Колкото и да ми се искаше не успях да сдържа сълзите си, защото това, което направиха успя да ме докосне и тогава осъзнах, че края е много добър така, както е написан, но все пак имам някои възражения.
Имаше някои обрати, които определено не очаквах и не можех да направя нищо, освен да стоя над книгата и да казвам някой неприлични думички. "Падение и подем" е книга изпълнена с напрежение и неочаквани моменти. Наистина се насладих на книгата и я харесах много. Лий Бардуго е определено една много жестока жена, но затова обичам книгата. Надявам се да се е почувствала страхотно, докато е убивала и наранявала любимите ми герои.
Колкото и досадни да бяха главните герои от време на време, все пак не искам да се разделям с тях и света на Гриша. Беше ми много интересно да чета през какво преминават, за пречките, с които се сблъскват и за любовта между героите. Не ми се иска това да е краят, но ще трябва да се сбогувам с книгата и героите. Дори и да препрочета трилогията, тръпката и усещането няма да са същите.
Трилогията "Гриша" определено не е за изпускане и трябва да се прочете. За пореден път се изумявам колко добре Бардуго е създала света и колко бързо разлиствах страниците. Не знам защо не прочетох трилогията по-рано. Трилогията "Гриша" е страхотна и я препоръчвам на всички любители на фентъзито, които искат да четат за един много добре изграден друг свят.
Определено "Падение и подем" е любимата ми книга от трилогията. Беше най-интересна и вълнуваща. Сълзите ми също допринасят доста за любовта ми към "Падение и подем". Една невероятна книга, която определено трябва да се прочете. Ако плача на книга, значи е хубава.В тази книга започнах да харесвам Алина след като беше паднала в очите ми в "Престол и щурм". Хареса ми промяната на героинята от първата книга до третата. Колко по-силна и уверена стана Алина. Допада ми бялата ѝ коса.
Мал също се вдигна в очите ми в "Падение и подем". През по-голямата част от времето не беше досадното момче, с което бях свикнала във втората книга. Както всички останали герои в книгата и Мал претърпя добри промени.
Не съм много доволна от начина, по който свърши книгата. Имах съвсем различни очаквания за края, които знаех, че няма да станат, но това ми дойде малко в повече. Определено очаквах нещо друго, но не и това. Последните няколко страници наистина ме трогнаха. Колкото и да ми се искаше не успях да сдържа сълзите си, защото това, което направиха успя да ме докосне и тогава осъзнах, че края е много добър така, както е написан, но все пак имам някои възражения.
Имаше някои обрати, които определено не очаквах и не можех да направя нищо, освен да стоя над книгата и да казвам някой неприлични думички. "Падение и подем" е книга изпълнена с напрежение и неочаквани моменти. Наистина се насладих на книгата и я харесах много. Лий Бардуго е определено една много жестока жена, но затова обичам книгата. Надявам се да се е почувствала страхотно, докато е убивала и наранявала любимите ми герои.
Колкото и досадни да бяха главните герои от време на време, все пак не искам да се разделям с тях и света на Гриша. Беше ми много интересно да чета през какво преминават, за пречките, с които се сблъскват и за любовта между героите. Не ми се иска това да е краят, но ще трябва да се сбогувам с книгата и героите. Дори и да препрочета трилогията, тръпката и усещането няма да са същите.
Трилогията "Гриша" определено не е за изпускане и трябва да се прочете. За пореден път се изумявам колко добре Бардуго е създала света и колко бързо разлиствах страниците. Не знам защо не прочетох трилогията по-рано. Трилогията "Гриша" е страхотна и я препоръчвам на всички любители на фентъзито, които искат да четат за един много добре изграден друг свят.
1 коментара:
Ама не разбрах, има ли щастлив край или не? Напоследък все само такива книги с тъжен край ми се падат, и ми писна, много депресрско. Затова ще ми кажеш ли, поне тук имали щастлив край за двамата влюбени?
Публикуване на коментар