Ревю: "Престол и щурм" от Лий Бардуго


Книга втора от трилогията "Гриша"

Издателство: Егмонт
Година на издаване: 2013
Брой на страници: 400
Оценка в Goodreads: 4/5



Мракът е навсякъде. Тъмнейший оцелява след Долината на смъртната сянка, придобивайки страховити нови сили и ужасяващ план, който ще предизвика границите на познатия свят.
Алина се завръща в страната, от която е избягала, решена да се бори с тъмните сили, надвиснали над Равка. Нови приятели, стари врагове, спиращо дъха приключение и опияняваща романтика, откриват свят, в който магията властва над всичко.

***
"Престол и щурм" или както ми харесва да наричам книгата - поредното разочароващо продължение. Обожавам "Сянка и кост" - първата книга от трилогията. Нямах търпение да прочета втората и при първия случай, който ми се отдаде отидох да си взема "Престол и щурм". Започнах книгата много ентусиазирана и отново с прекалено големи очаквания, Трябва да спра да се надявам, че вторите книги ще са добри колкото първата, дори и по-хубави. Наистина съм много разочарована от "Престол и щурм".

Въпреки разочарованието ми, че високите ми очаквания не са оправдани, книгата все пак ми хареса. Имаше много недостатъци, но все пак светът, който Лий Бардуго създава ми харесва и не мога да отрека, че и в тази книга на моменти бях пленена от него.

В началото книгата не ме грабна и започнах да се чудя какво става и защо не мога да вникна в нея, след като прочетох първата толкова бързо и лесно. Първите 100 страници ми бяха трудни за четене. Не знам защо. Донякъде имах чувството, че нищо не се случва, но в същото време се случиха доста неща. След тези 100 страници книгата ми стана интересна. Но след известно време отново изгубих интерес и отново ми стана трудно да чета. Последните 30-40 страници спасиха положението и през времето, в което ги четях не можех да оставя книгата.

Имах чувството, че действието в тази книга се развиваше много по-бавно отколкото в "Сянка и кост". Усетих някакъв застой на събитията и може би заради това не успях наистина да вникна в книгата. Очаквах да се случат много повече неща в "Престол и щурм", да има повече екшън, но уви не стана така.

В тази книга Мал и Алина успяха да ме издразнят много пъти. Като се започне от взаимоотношенията им и се стигне до характера. Харесах Алина в "Сянка и кост", но в "Престол и щурм" ми се искаше да я ударя многократно. На места постъпваше много глупаво и това ме изнервяше. Мал беше по-поносим, но с него и в първата книга не се разбирахме много добре. В "Престол и щурм" има нови герои, които на мен ми допаднаха адски много. След всичко, което стана все още имам някакви симпатии към Тъмнейший. Има нещо в героя, което просто ме привлича.

Краят определено беше най-интересната част от книгата, но не ми хареса как свърши самата книга. Не съм и очаквала да завърши по най-предсказуемия начин, но това, което се разбра в последните няколко страници ме остави без думи и нямам никаква идея какво ще стане в "Падение и подем". Да, имам няколко теории, но ще ги запазя за себе си. Последните 20 страници ги прочетох на един дъх и исках още.

След като видях колко жестока може да бъде Лий Бардуго, имам чувството, че нещо лошо ще се случи в третата книга. Не мисля, че е спойлер, ако кажа, че имам чувството, че някой ще умре.

След прочита на "Престол и щурм" ще си взема малко почивка от трилогията Гриша. Искам да прочета и третата книга скоро, но няма да е точно сега. Преди нея ще прочета "Гондолата на времето", за която четох толкова много позитивни ревюта и сега мога само да се надявам, че не съм се подвела. Отново имам високи очаквания, които не съм сигурна дали трябва да имам.

1 коментара:

Joane McGrath каза...

Хаха, куп лоши неща ще се случат в "Падение и Подем" хД Втората книга някак подготвя читателя за емоционалната бомба на края на поредицата, поне според мен. Надявам се и ти да заобичаш поредицата колкото мен!
(Мал ми е най-безразличен от всички герои за които 6ъм чела)

Публикуване на коментар


up