Ревю: "Гондолата на времето" от Ева Фьолер - разтоварващо и забавно четиво

Издателство: Ибис

Година на издаване: 2015

Брой на страници: 374

Оценка в Goodreads: 4.5/5

Седемнайсетгодишната Ана прекарва лятната си ваканция във Венеция. По време на една от разходките си из града вниманието й е привлечено от червена гондола. Странно. Не са ли всички гондоли във Венеция черни? Когато няколко дни по-късно Ана посещава известната Историческа регата, в навалицата е бутната във водата и е спасена от изключително чаровно младо момче, което я издърпва в... червената гондола. И преди Ана да успее да слезе и да се върне обратно на кея, изведнъж въздухът около нея започва да трепти и светът пред очите й изчезва...

Когато идва отново на себе си, Ана разбира, че годината е 1499-а. Не й остава нищо друго освен да се справи със ситуацията, в която се е озовала. Но всеки един ден е истинско изпитание – без козметика, без топла вода и медикаменти и най-вече без връзка с интернет и любимия й айпод. Междувременно Ана търси начин да се върне обратно в настоящето и докато се опитва да разреши загадката около пътуването си във времето, непрестанно попада на Себастиано, мистериозното момче от гондолата. Скоро тя разбира, че озоваването й в миналото всъщност съвсем не е случайно...

Пресъздавайки прекрасно живота във Венеция през XV век, подправена с романтика и поднесена с изключително чувство за хумор, историята ще ви завладее от първата страница и ще задържи интереса ви до последната.

*****

Имах големи очаквания за книгата. Исках да прочета нещо забавно, разтоварващо и увлекателно. Този път високите ми очаквания към дадена книга бяха оправдани! Безкрайно съм щастлива, че прочетох "Гондолата на времето", защото книгата си заслужава всяка отделена минута. 

Книгата се чете на един дъх, заради невероятният и лек начин на писане на Ева Фьолер. Авторката те завлича в 15 век, заедно с главната героиня и докато четеш оставаш там, откъснат от реалния свят. Харесва ми, че нямаше скучни и сухи описания, които да ми попречат да се насадя на книгата. Диалозите бяха хубави и нито веднъж книгата не ми доскуча, а напротив. След всяка прочетена страница искам да чета още и още.

Действието не се развиваше много бързо, но за сметка на това имаше доста забавни и напрегнати моменти, които ме накараха да разлиствам бързо страниците. Имаше както някой очаквани, така и неочаквани моменти, които наистина не бях предвидила. Благодарение на Ева Фьолер научих някои неща за Венеция и за живота в миналото, който авторката се беше постарала да изобрази по най-правдоподобния начин. Според мен ѝ се е получило, защото наистина успях да се потопя в ежедневието на хората от 15 век.

Едно нещо, което не ми хареса в книгата беше, че нямаше почти никакви описания на Ана - главната героиня. Може би аз съм ги проспала и съм се разсеяла, но разбрах какъв цвят са очите ѝ на 173 страница, а какъв цвят е косата ѝ на 223 страница. Да, записах си страниците. Ако някой се чуди, очите на Ана са сини, а косата ѝ е златиста. Човек може да се досети и от корицата, но е имало и случай, в които човека на корицата няма нищо общо с това, как изглежда героя. Обожавам корицата! Издателство Ибис са се постарали книгата да изглежда добре. 

"Гондолата на времето" отчасти засягаше и теми като зависимостта на тийнейджърите от технологиите. Това беше споменато за кратко време, но нямаше как да не обърна внимание. 

Ана ми беше симпатична, макар че на места постъпваше малко глупаво, дори комично, но това не ми беше проблем. Бързо се приобщи в 15 век. Нямаше друг избор, но ако аз бях на нейно място със сигурност нямаше да бъда наред и щях да откача. Винаги съм харесвала книги, филми и сериали, които засягат темата за пътуване във времето. В 21 век Ана се държи като нормална тийнейджърка. Изпраща съобщения и използва айпода си. Но когато отиде в 15 век се изправи срещу всички трудности и проблеми, които ѝ се изпречеха. Наистина не ѝ беше лесно, но Ана се справи. Ана я беше грижа за хората, с които се запозна докато беше в миналото, както и за тези от нейното време. 

Докато Ана все още беше в 21 век си разменяше съобщения с приятелката си Ванеса. Наистина се надявам в другите книги да се запознаем с Ванеса, защото имам усещането, че ще е страхотен герои. Водя си изводите от няколко нейни съобщения, но това не ми пречи да се надявам.

Харесва ми, че действието се развива във Венеция. Посетих града миналата година и е страхотен! Атмосферата и всички малки улички са просто невероятни! Определено искам отново да посетя града. В книгата малко ми се губеше венецианската атмосфера, която всъщност е толкова пленителна. 

Хареса ми края на книгата. Беше предвидим, но това не ми попречи да се радвам на последните няколко страници. Книгата се състои от пролог, четири части и епилог и няма глави. Това ми хареса, но също така ми беше някак странно да няма глави.

Докато четях ревю преди известно време за "Гондолата на времето" прочетох спойлер. Надявах се, че в ревюто няма да има спойлери. Никъде не беше написано, че ревюто съдържа спойлери, но още с първите няколко изречения успях да разбера нещо, което предпочитам да не бях разбирала. Веднага след въпросния прочетен спойлер затворих страницата с ревюто и започнах да съжалявам, че бях почнала да го чета.

"Гондолата на времето" е една невероятна книга, от която останах с много добри впечатления и я препоръчвам горещо. Нямам търпение да разбера какво ще се случи в другите книги и какво ще стане с героите.