Поредица: Опасни сънища
Година на издаване: 2011
Страници: 200
Оценка в Goodreads: 2.5/5
Седемнайсетгодишната Джейни притежава уникалната способност да влиза в сънищата на другите. Тя често бива изтръгната от собственото си съзнание, за да бъде погълната от чужди видения. И като че ли всички около нея крият най-дълбоките си и тъмни тайни в сънищата си. Джейни знае много неща за съучениците си, но не може да сподели това с никого, защото никой няма да й повярва или по-лошо – ще я помислят за луда.Тя старателно пази своята тайна, докато не открива, че е привлечена от едно затворено момче, чиито мрачни съновидения загатват за болезнено минало и мистерия, която Джейни трябва да разбули. Но сега на нея й е много по-трудно, защото за пръв път е не само свидетел на нечий кошмар. Тя е и участник...
*****
Нямах никакви очаквания за книгата. Купих си трилогията само защото беше на промоция и нямах никакви други интересни книги за четене.
"Бдение" не беше нищо особено и нямаше нищо в книгата, което да ме накара да я обикна. Някак си съм безразлична към трилогията. Мога да прочета и останалите две книги, но мога и без да ги чета. Няма го чувството, което след прочетена книга ме кара да искам следващата колкото се може по-скоро.
Не мога да кажа, че книгата беше скучна, но и не беше особено интересна. Успя да задържи вниманието ми, но в "Бдение" нямаше никаква тръпка и напрежение. Книгата ми се стори някак си суха. Наистина харесвам идеята на Лиза Макман и как Джейни може да влиза в сънищата на околните, но не мисля, че беше добре развита. Може би това се дължи на факта, че авторката е написала книгата за седем дена.
Не ми хареса начина, по който е написана книгата. Нямаше глави. Вместо това имаше дата и час, който беше точен до минутата. Това беше изнервящо, защото тези части бяха изключително кратки. Имаше и такива от по няколко реда и с това на мен ми се губи голяма част от действието и сякаш всичко е претупано набързо.
Действието се развиваше бързо, но в същото време имах чувството, че почти нищо не стана в книгата. Нещата ставаха прибързано и ми се струва, че цялата книга е написана набързо, без Лиза Макман много да се замисля какво пише и какво се случва.
Героите ми бяха безразлични и не мисля нищо за тях. Нямам нищо лоши, нито хубави мисли за Джейни и Кабъл. Просто не ми пукаше какво ще стане с тях. Джейни е момичето, което живее с майка си, която пие водка за закуска, а Кабъл е момчето с трудно минало и ужасен баща. Това ми звучи клиширано. Любовта между героите ми се стори прибързана и не успях да усетя връзката им.
Друго нещо, което не ми хареса беше, че описанията ми бяха недостатъчни. Да, имаше си описания, но ми се стори, че бяха много малко и не много добре написани. Диалозите на места бяха глупави и недообмислени.
В "Бдение", веднага когато някой заспи започа да сънува и Джени влиза в съня му. Водейки се по логиката на книгата стигам до заключението, че когато някой спи сънува постоянно, което не ми се струва правилно.
Заради "Бдение" реших да се поровя малко в интернет и да прочета нещо за сънищата. Хората сънуват всяка нощ, но само около два часа на нощ. Сънищата започват чак след седемдесетата минута, след като заспиш и сънят е само около 5 минути, а в книгата имаше и такъв, който беше два часа. В книгата сънищата бяха прекалено смислени и подредени, но всъщност повечето сънищата са объркани. Чудя се защо Лиза Макман не е проверила това, отне ми по-малко от пет минути да намеря информацията.
Като цяло книгата се чете бързо и лесно, въпреки недостатъците си. Ще прочета трилогията и се надявам другите книги да ми харесат повече от тази.
0 коментара:
Публикуване на коментар