"Стром: Колекционерът" от Еманюел и Беноа дьо Сен Шама

Издателство: Ciela

Поредица: Стром
Година на издаване: 2012
Страници: 224
Оценка в Goodreads: 2.5/5

В подземията на Лувъра едно тайно общество работи за защитата на човечеството: братството на рицарите на Необичайното. То пази тайната за съществуването на неподозирани светове, невидими за всички смъртни.
Днес организацията набира ново поколение от рицари. Това са близнаците Рафаел и Рафаела, които се запознават със Стром, колосалната сила, която мобилизира неизползваните способности на мозъка. Тук господства правилото на трите "С" /Секретност, Служение, Съзнателност/. По време на обучението им таен колекционер открадва необичаен предмет: древен компютър на четири хиляди години, открит в египетска гробница.

След като доста дълго време не бях чела, защото нямах време, най-накрая успях да отида до книжарницата и да си купя нови книги. Взех си и трите книги от поредицата Стром, защото в момента са намалени в книжарница Сиела.

Книгата ми хареса, но очаквах повече. Имах чувството, че обществото, в което се озоваха близнаците беше някак недоразвито и имах нужда да бъде представено малко повече и по-подробно. Не успях да усетя атмосферата, която авторите са се опитали да изградят. Не бях особено заинтригувана от мистерията и как ще се развие действието по-напред в книгата. Нямаше нищо, което да ме подтикне да продължа да чета, само за да мога да разбера какво ще се случи.

Действието се развиваше бавно. Струва ми се, че почти нищо интересно не се случи по време на всички 224 страници. Книгата ми звучеше обещаващо и очаквах много повече. Исках да има повече напрежение и тръпка, но книгата просто не успя да задържи вниманието ми, защото действието се развиваше някак по-спокойно и до голяма степен това уби интереса ми.

Отне ми седмица да прочета книгата, въпреки, че е мъничка. Обикновено чета книги с толкова страници за един или два дена, много рядко по-дълго време и "Колекционерът" е сред малкото изключения. Разсейвах се много бързо и лесно докато четях и все си намирах някакви други занимания и оставях книгата по средата на някоя глава.

Не успях да се свържа с героите. До края си останах безразлична към тях. Нямаха никакви по-специфични качества, които да ме спечелят и просто не успях да ги харесам. Рафаел и Рафаела не са лоши персонажи, но не ми допаднаха.

Сюжетът не е особено оригинален. Очаквах много повече от края, но останах разочарована. Искаше ми се действието да се беше развило по друг начин и да има повече моменти, които да ме държат под напрежение.

В следващите книги искам да видя много повече от силите на близнаците и какъв е лимита им. Искам да разбера повече за съществата от паралелните светове и като цяло света, изобразен в книгата.

Въпреки всичко книгата е написана по лек начин и се чете лесно. Не натоварва и мисля, че е подходяща за разтоварване. Стилът на писане на Еманюел и Беноа дьо Сен Шама е увлекателен и през по-голямата част от времето, това ме накара да забравя останалите недостатъци на "Колекционерът" и просто да се насладя на времето прекарано с книга в ръка. Като цяло книгата не беше лоша. Не съжалявам, че я прочетох и определено скоро ще прочета и останалите книги от "Стром".