Ревю: "Орденът на ясновидците" от Саманта Шанън




Издателство: Ciela
Поредица: Сезонът на костите
Година на издаване: 2015
Страници: 540
Оценка в Goodreads: 4/5 
Камбанарията на „Сейнт Мери ле Боу“ се очертаваше на фона на бледия изгрев, а из цялата цитадела огньовете на бездомниците догаряха. Нощните Жандарми се прибираха морни в участъците след дванайсетчасовата смяна на гонения и тормоз. Онези, които не бяха изпълнили нормата си за арести, щяха да понесат гнева на своите началници, но все пак никой от тях не се бе доближил и на сантиметър до залавянето на Пейдж Махони.

Край Личгейт три трупа се полюшваха на бесилките. Един клошар крадеше връзките на обувките им, наблюдаван от гарвани с окървавени клюнове.

Бродягите, спящи край бреговете на Темза, изпълзяваха от отворите на каналите и заравяха пръсти в тинята, молейки се да открият нещо ценно, останало след отлива.

Крънкачите поглеждаха часовниците си и се отправяха към метрото с надеждата да изкарат някоя монета от още сънените пътници. Последните пък си купуваха кафе, грабваха сутрешния вестник от будките и гледаха лицата на първата страница, без да ги виждат. Дълбоко във финансовото сърце на града, с копринени вратовръзки, нахлузени като примки на шиите им, те щяха да изкарват нови монети, които да продължат цикъла.

И бездомните пак си бяха бездомни, а труповете продължаваха да танцуват. Марионетки в ръцете на палача.


Исках да си взема "Орденът на ясновидците", още след като прочетох първата книга, която обикнах. Възползвах се от намалението на издателство Сиела и си купих книгата. Имах огромно желание да я прочета и отново да се потопя в света на Пейдж, но честно казано останах леко разочарована от продължението на "Сезонът на костите". Книгата не беше никак лоша. Дори ми хареса много, но имаше някой неща, които просто не ми допаднаха и затова дадох на книгата 4 от 5 звезди в Goodreads, вместо 5 от 5.

Хареса ми че "Орденът на ясновидците" започна от мястото, на което свърши "Сезонът на костите". В предишната книга отначало бях малко объркана, както всеки път когато навлизам в нов свят и се страхувах, че ще съм забравила някои важни неща от първата книга, но не бях. Нямах никакво затруднение отново да стана част от светът, изграден от Саманта Шанън. Изключително лесно навлязох в историята в книгата.

Може би единственото нещо, което не ми хареса в книгата е, че действието се развиваше много бавно. Книгата е разделена на три части. Струваше ми се че през първата и втората част не ставаше почти нищо през по-голямата част от времето. Наслаждавах се на книгата и обичам начина, по който пише Саманта Шанън, но бавното действие ме убиваше. Не мога да кажа, че книгата беше безинтересна, защото определено на мен ми беше, но имах по-големи очаквания. Очаквах да има повече екшън и действие и очакванията ми бяха оправдани чак в третата част на книгата.

Определено третата част ми хареса най-много. Беше изпълнена с екшън и обрати, които не очаквах. Последните 100 страници на "Орденът на ясновидците" ме оставиха без думи. Прелетях през страниците и не можех да спра да чета, докато книгата не свърши. Не бях предвидила края, който ме остави просто без думи, но сега като се замисля всичко беше пред очите ми през цялото време. Няма да издавам спойлери.

"Сезонът на костите" ни запозна с Рефаимите и Шеол, докато "Орденът на ясновидците" беше фокусирана повече върху Сцион и синдиката. Разбираме повече за Пейдж и какъв е бил живота ѝ преди Сезонът на костите. Мисля, че авторката е направила добре, че разкри повече за света, е който живее Пейдж и мисля, че това ще ми помогне да навляза по-лесно в историята в следващите книги от поредицата. Имаше моменти, в които Пейдж леко ме дразнеше, но като цяло е добра главна героиня.

Обожавам корицата. Красива е и определено е много по-хубава от оригиналната, която на мен не ми харесва. Гръбчето на книгата също е много красиво и стои прекрасно на рафта ми. Новата корица на "Сезонът на костите" ми харесва много повече от предната, но проблемът е, че първата ми книга от поредицата е със старата корица и изобщо не си пасва с "Орденът на ясновидците". Разликата във височината е голяма и това определено ме дразни когато се загледам в рафта.

Харесах "Орденът на ясновидците". Книгата се чете лесно и е приятна, написана по добър начин. "Сезонът на костите" ми хареса повече отколкото втората книга в поредицата, но и тази си струва да се прочете, въпреки бавното действие в началото.

0 коментара:

Публикуване на коментар


up