Favourite And Least Favourite Books I Read in 2015

И тази година мина сравнително бързо и реших да говоря за любимите ми книги, които прочетох през 2015, както и за тези, които по една или друга причина не харесах. Като цяло през 2015 прочетох много страхотни книги, но имаше и някои разочарования.

Любими книги, прочетени през 2015:

"Рубиненият кръг" от Ришел Мийд

Изключително добър финал на една невероятна поредица. Обичам героите и начина на писане на Ришел Мийд и въпреки, че прочетох книгата преди месеци, все още не мога да приема, че трябва да се разделя с героите, които харесвам толкова много.

"Първият гроб отдясно" от Даринда Джоунс - ревю

Пълна с хумор, забавни моменти и страхотни момчета, определено нямаше как да не включа "Първият гроб отдясно" към любимите ми книги. Не знам защо не проявих желание да прочета книгите по-рано. Много съжалявам, че издателството спряха да издават поредицата, но дори и незавършена си струва да се прочетат преведените книги.

"Аз съм номер четири" от Питакъс Лор

Обичам извънземни и всичко свързано с тях и никой не може да ме убеди, че не съществуват. Нямаше как да не прочета "Аз съм номер четири". Останах приятно изненадана колко интересна беше книгата и стана една от любимите ми.

"Огнената наследница" от Сара Дж. Маас

Прекрасно продължение на любима поредица. Обичам "Стъкленият трон" и след като прочетох първата книга, нямах търпение втората да излезе, а чакането на третата книга беше прекалено дълго и си взех книгата още първия ден когато излезе. След това се направих на болна само за да остана вкъщи и да я дочета. Нямам търпение за "Queen of Shadows" и да видя какво ще се случи!

"Вещиците от Ийст Енд" от Мелиса де ла Круз - ревю

Приятни персонажи и история. Още от малка харесвам вещици и тази книга възобнови интереса ми към тях. Въпреки, че действието се развиваше бавно, все пак бях пленена от историята и от писането на Мелиса де ла Круз.

"Сезонът на костите" от Саманта Шанън - ревю

Може би най-хубавият подарък, който получих за рождения си ден. Обичам да получавам книги, особено ако са хубави като "Сезонът на костите". Изключително интересна и пленяваща. Не я оставих докато не я прочетох. Харесах главната героиня и света, който Саманта Шанън е създала.

"Легендата" от Мари Лу - ревю
Исках да прочета книгата повече от година и най-накрая стигнах до нея. Накрая се ядосвах, че не я прочетох по-рано, защото е страхотна. Бързо харесах героите и сюжетът беше много интересен. "Легендата" стана една от любимите ми трилогии и с удоволствие бих прочела и други книги от Мари Лу.

"Мъртви преди мрак" от Шарлейн Харис

Дори не съм сигурна защо харесах книгата толкова много. Идеята не е нищо ново и е често срещана, а главната героиня не ми беше кой знае колко приятна на моменти, но въпреки всичко обикнах поредицата. Шарлейн Харис пише по увлекателен начин, а това е може би най-важното нещо за мен в една книга.

"Лесни за убиване" от Лий Чайлд

Четвъртата книга от поредицата "Джак Ричър" определено ми хареса най-много от петте, които съм чела, като петата все още не съм завършила. Беше най-интересната и увлекателна. Определено ще продължа с поредицата и се надявам на още хубави изненади от Лий Чайлд.

Книги, които ме разочароваха и не успях да харесам:

"Разнищи ме" от Тахере Мафи - ревю

Останах разочарована от продължението на "Разбий ме" главно заради Джулиет, която не можех да понасям през по-голямата част от книгата. Беше изключително дразнеща. Харесах първата книга от трилогията, но мисля, че имаше още какво да се желае. Определено ще прочета и "Възпламени ме" и се надявам Джулиет да стане по-силна и приятна.

"Лабиринтът: Последният кандидат" от Джеймс Дашнър

Донякъде започнах да чета книгата защото ме накараха, но и бях любопитна какво ще стане. Така и не успях да прочета книгата. Беше скучна и не успя да задържи вниманието ми. Много пъти се опитвах да я чета, но просто не мога. Харесах "Лабиринтът: Невъзможно бягство", след това няколко месеца се мъчих с втората книга и вече се предавам. Не мисля, че някога ще завърша трилогията.

"Бдение" от Лиза Макман - ревю

Книгата много ми напомня на "Чужди очи". Издадена е преди книгата на Джил Хатауей, но нямаше как да не направя връзка между двете книги. Като цяло "Бдение" не беше лоша, но имаше много какво повече да се желае, защото идеята е хубава, но не мисля, че е развита правилно. Дочетох трилогията. Става по-хубава с всяка следваща книга.

"Кървава луна" от Бенджамин Пърси

Едвам успях да прочета половината книга. Начина на писане ми се стори скучен и не успях да харесам книгата. Започнах я с големи очаквания, но накрая останах разочарована. Може би някой ден ще я дочета, ако нямам нищо друго за четене.

"Алена кралица" от Виктория Айвярд - ревю

Може би някой от вас са изненадани, че не съм харесала точно тази книга. След всички положителни ревюта и добри отзиви имах големи очаквания и се надявах на нещо много по-интересно, но не успях да харесам нито главната героиня, нито начина на писане на Виктория Айвярд и "Алена кралица" определено е най-голямото разочарование за мен през 2015. Не съм сигурна дали ще продължа с поредицата, най-вероятно ще прочета и втората книга и се надявам да е по-добра от първата, ако не е, няма да продължа с поредицата.

Ревю: "Вещиците от Ийст Енд" от Мелиса де ла Круз

Книга първа от поредицата "Вещиците от Ийст Енд"

Издателство: Еклиптик
Поредица: Вещиците от Ийст Енд
Година на издаване: 2014
Страници: 310
Оценка в Goodreads: 5/5

В незабележимото, но красиво и обвито в мъгла градче Норт Хемптън, времето сякаш е спряло и всичките му жители водят тихо и спокойно съществувание. Трите жени от семейство Бошан – Джоана и двете ѝ дъщери Ингрид и Фрея, пазят стара тайна – те са безсмъртни древни създания, които хората наричат ту магьосници, ту валкирии… Но и трите са принудени да се подчиняват на наказанието си – забрана, наложена им от Белия съвет, която не им позволява да използват даровете си.
Но тяхна стихия винаги са били… магиите.
Джоана може да върне в света на живите мъртвец. Ингрид има дар да „вижда” в бъдещето и умее да връзва възелчета, които помагат за всичко – от безплодие до изневяра. А непокорната Фрея може да ти забърка невероятен елексир, който ще облекчи страданията и ще ти върне любовта.
В продължение на векове и трите стриктно са спазвали наказанието си, потискайки магическите си способности. Само че на Фрея това се отдава все по-трудно – годежът ѝ с Браян Гарднър наближава, а тя има сложна романтична връзка с неговия брат, Килиън.
Скоро Джоана и Ингрид също се сблъскват с неочаквани дилеми и трите жени разбират, че няма да могат още дълго време да потискат способностите си. Затова вадят вълшебните си пръчици, изтупват праха от древната книга със заклинания и започват да помагат на всички, които имат нужда от малко и невинно вълшебство в живота си.
Но лошите предзнаменования не закъсняват. Тъмните и тайнствени сили на злото се опитват да унищожат Норт Хемтпън, който държи заключена портата между двата свята – на боговете и на хората. Затова и на трите ще им се наложи да използват цялата мощ на магията си, но забраната все още тегне над тях и те ще имат нужда от помощ в борбата срещу невидимото зло…

Когато започнах "Вещиците от Ийст Енд" бях почти напълно сигурна, че ще ми хареса, защото вече съм запозната със стила на Мелиса де ла Круз и мога да кажа, че обичам начина, по който пише и е страхотен разказвач. Авторката не ме разочарова и определено много харесах книгата.

Открих книгата преди известно време, благодарение на сериала направен по нея. Гледала съм първия сезон на сериала и ми хареса и си казах, че задължително трябва да прочета книгите, но ми отне много време да стигна до тях. Не знам защо отлагах толкова много време прочитането им, но се радвам, че най-накрая имах възможността да се докосна до света, създаден от Мелиса де ла Круз.

За феновете на сериала ще кажа, че сериалът и книгата нямат почти нищо общо. Има герои в книгата, които ги няма в сериала и обратното. Книгата на Мелиса де ла Круз ми хареса повече от сериала, но определено и двете не са за изпускане.

"Вещиците от Ийст Енд" е написана увлекателно и интересно. Чете се с лекота. Когато започнех да чета губех представа за времето и обръщах бързо страниците, без дори да усетя. Отне ми много време да прочета книгата, защото тази седмица ми беше натоварена, но ако имах повече свободно време най-вероятно щях да я прочета за ден или два. Самият сюжет пленява и ще почна втората книга - "Целувката на змията" след малко.

Хареса ми да съм в света на героите. Вещиците отчасти са представени по "традиционния" начин - летят с метли и имат магически пръчки, което според мен беше страхотно, защото повечето книги за вещици, които съм чела странят от тази представа за тях.

Сестрите Фрея и Ингрид са пълна противоположност, но харесах и двете. Ингрид е библиотекарка и мога да открия част от мен в нея, защото и тя обича да чете и да бъде заобиколена от книги. Ингрид е по-голямата сестра и е по-сдържана и води по-спокоен живот от Фрея. Въпреки това не мога да кажа, че беше скучна героиня.

Фрея води по-вълнуващ живот от Ингрид. Работи като барманка и до голяма степен успехът на бара се дължи на нея. Има много по-различен начин на мислене от сестра си. За мен Фрея беше по-интересна героиня от Ингрид и четох главите за нея с малко по-голям интерес.

Действието не се развиваше много бързо, но въпреки това "Вещиците от Ийст Енд" беше интересна книга. Нещо което много ме изненада беше, че имаше преплитане между тази и друга поредица на Мелиса де ла Круз - "Синя кръв". За няколко страници се появиха Мими Форс и Оливър и ми напомниха, че трябва да прочета "Маскарад" - втората книга от "Синя кръв".

Във "Вещиците от Ийст Енд" имаше моменти, които ми се сториха изключително глупави и недообмислени, докато ги четях, но когато прочетох последните 30-40 страници всичко си дойде на мястото. Определено не очаквах края и останах изненадана от обратите. Нямаше как да ги предвидя. Епилогът на книгата ме накара да кажа "Не!" и да оставя книгата настрана и след това отново да препрочета няколко реда от него. Мелиса де ла Круз не спря да ме изненадва до последната страница.

Прочетох "Вещиците от Ийст Енд" с голямо удоволствие и определено ще продължа с поредицата. Препоръчвам книгата на всички, които харесват вещици и фентъзи.

Благодаря на издателство Еклиптик за предоставената възможност да прочета книгата.

Goodreads | Melissa de la Cruz | Купи

Ревю: "Героят" от Мари Лу

Книга трета от трилогията "Легендата"

Ревю на "Легендата" от Мари Лу

Ревю на "Феноменът" от Мари Лу

Издателство: Хермес
Поредица: Легендата
Година на издаване: 2015
Страници: 336
Оценка в Goodreads: 5/5

Той е легенда.
Тя – феномен.
Кой от двамата ще се превърне в герой?

 Дей научава, че с него са провеждани експерименти, които са увредили мозъка му. И че му остават няколко месеца живот. Въпреки че обича Джун повече от всичко, той я напуска. За да й позволи да продължи живота си и да допринесе за промяната на републиката. Дей заминава за Сан Франциско заедно с по-малкия си брат Идън, изгубил зрението си вследствие на заразата.
По настояване на Електор Андън Джун се завръща в републиката и започва да се подготвя за лидер на Сената. Въпреки че е едва на шестнадесет и без опит, тя има най-големи шансове да се превърне в дясната ръка на младия управник. И да сподели живота му.
Смъртоносната зараза плъзва и из колониите. Тя слага край на временното примирие между двете части на постапокалиптична Америка. Колониите отчаяно се нуждаят от серум и поставят ултиматум на републиката.
Джун узнава, че лек срещу заразата може да бъде открит в кръвта на Идън. Обръща се за помощ към Дей, когото не е виждала от осем месеца. Единствено той би могъл да спаси живота на хиляди поданици на републиката. Застрашавайки този на брат си.
Ще намерят ли серум, преди да е станало прекалено късно? Могат ли Дей и патриотите да се изправят срещу армията на колониите и да я победят?

Мисля, че единственото нещо, което мога да направя в момента, след като прочетох "Героят" е да напиша колко много обичам трилогията и колко силни емоции предизвика в мен. Струва ми се, че дълго време ще тъгувам за героите, при които повече няма да се върна и за света, в който бях въвлечена. Обичам всяка страница от трилогията и искам още, но за съжаление стана време да се разделя с още една любима поредица. Определено "Легендата" се нарежда сред най-любимите ми книги. Наслаждавах се на всяка минута, която отделих, за да прочета трилогията. Не съжалявам, че прочетох книгите - напротив - щастлива съм, че го направих, защото открих една нова любима авторка, чиито книги успяха да ме докоснат.

"Героят" беше прекрасен завършек на трилогията! Книгата беше изпълнена с екшън, обрати, битки и някои емоционални за мен моменти. Струва ми се, че действието се развиваше малко по-бързо отколкото в предните две книги, което означава, че се развиваше наистина бързо. Нямаше момент, в който книгата да ми стане скучна или да ми се прииска да я оставя. "Героят" беше толкова динамична и интересна книга, която когато започнех да чета, след това ми беше изключително трудно да оставя, защото исках само да чета, но заради училище нямах достатъчно време последните няколко дена и успях да завърша книгата чак днес.

Хареса ми развитието на героите и колко много се промениха и израснаха в тези три книги, колко голяма разлика има от началото на "Легендата" до края на "Героят". Дей и Джун жертваха много, което допринесе изключително много за развитието на героите. Те са един страхотен екип, както и двойка. Въпреки, че в трилогията не беше наблегнато на романтиката, все пак можех да усетя връзката и химията между тях, която просто ме стопляше отвътре. Дей и Джун имаха своите слаби и силни моменти, допускаха грешки и се учеха от тях и затова ги обичам толкова много. Изключително силни и смели персонажи, които нямаше как да не харесам.

Краят на трилогията ме впечатли изключително много. Толкова много емоции бушуваха в мен, докато четях. Имаше толкова много обрати, които ме караха да плача, да се радвам и отново да плача. Мари Лу беше написала всичко по толкова добър начин, който нямаше как да не ме докосне. Отдавна не съм чела толкова добър и емоционален за мен край, дори се съмнявам, че някога съм и мисля, че това е най-хубавия финал на трилогия, поредица или книга, който някога съм чела. Всичко беше изпипано до последния детайл.

Искам да кажа много неща за "Героят", но не мога да изразя всичко в поста, заради спойлери. Обичам тази трилогия толкова много и ако все още не сте я прочели, направете го, защото си заслужава и няма да съжалявате.

Winter is Coming Book Tag

Сняг: Красиво е когато всичко е затрупано с него, но след това започва да се топи.
Книга/Поредица, която сте харесвали в началото, но по средата вече сте изгубили интерес.

"Хроники на чародейците" от Ками Гарсия и Маргарет Стоъл. Обичам "Прелестни създания" и много ми се искаше поредицата да продължи да бъде толкова хубава, но втората книга беше ужасна. Бях я започнала с големи очаквания и след около 50 страници я оставих и едвам успях да я прочета след повече от година, когато нямах какво друго да чета.

Снежинка: Нещо красиво и винаги различно.
Изберете книга, която се отличава от всички останали книги, които сте чели.

"Играта на Ендър" от Орсън Скот Кард. Книгата е интересна и увлекателна. Наистина е нещо различно и я препоръчвам на всички, които харесват фантастика. Филмът също е много хубав и бих го гледала поне още няколко пъти с удоволствие, но книгата е по-хубава и наистина ми направи много добро впечатление.

Снежен човек: Винаги е забавно да направите един със семейството си.
Книга, която е подходяща за цялото семейство.

"Аз съм номер четири" от Питакъс Лор. Мисля, че книгата е подходяща.

Коледа:
Книга, която носи радост и ви е накарала да се стоплите отвътре, докато сте я чели.

Поредицата "Кръвни връзки". Обичам героите и Сидни и Ейдриън като двойка. Краят на поредицата беше разкошен.

Дядо Коледа: Той носи чудесни подаръци.
Желана от вас книга, която искате да получите за Коледа.

"Ще те чакам" от Джей Лин. Каня се да си купя книгата от повече от година, но или не съм в настроение за романтични романи, или имам прекалено много непрочетени книги, които трябва да прочета.

Целене със снежни топки: Понякога може да боли когато те ударят.
Книга, която ви е накарала да изпитате силна емоция като тъга или гняв.

"Предани" от Вероника Рот. Няма да издавам спойлери, но плаках много.

Пързаляне: Всички го обичахме, когато бяхме малки.
Книга, която сте харесвали когато сте били деца.

Определено "Пипи Дългото Чорапче" беше любимата ми книга когато бях малка. Препрочитала съм я много пъти и винаги ми беше интересна.

Измръзване:
Книга, която ви е разочаровала.

"Алена кралица" от Виктория Айвярд. Очаквах много повече от книгата след като прочетох само положителни ревюта. Много ми се искаше да я харесам, но не успях. Стори ми се, че света не беше изграден достатъчно добре и до голяма степен заради това не успях да харесам книгата, а и писането на Виктория Айвярд ми се стори леко скучно.

Елен: Нещо, което ни е скъпо.
Книга, която има сантиментална стойност за вас.

"Дневниците на вампира" от Л. Дж. Смит, защото е първата YA поредица, която прочетох.

Ревю: "Феноменът" от Мари Лу

Книга втора от трилогията "Легендата"

Ревю на "Легендата" от Мари Лу

Издателство: Хермес
Поредица: Легендата
Година на издаване: 2014
Страници: 336
Оценка в Goodreads: 5/5

Дей и Джун успяват да избягат от Лос Анджелис. Но когато пристигат в Лас Вегас, се случва немислимото: Електор Примо умира. Републиката остава в ръцете на сина му, младия и неопитен Андън. Колониите и бунтовническата група Патриотите се опитват да се възползват от нестабилното положение на републиката, за да я превземат. Дей и Джун намират убежище при патриотите, които им обещават помощ и закрила. Но при едно условие: да убият новоизбрания Електор.
Това е единственият им шанс да останат живи и да спасят по-малкия брат на Дей – Идън.

"Феноменът" е една невероятна книга! Отне ми много време да я прочета, защото нямах време заради училище, но когато намерих време започнах да чета и не успях да спра докато не свърших книгата. Мари Лу успя постоянно да ме държи в напрежение и да се питам какво ще стане по-нататък в книгата.

Започнах "Феноменът" почти веднага след като прочетох "Легендата", защото се привързах към героите и исках отново да стана част от света им. Отново останах впечатлена от доброто изграждане на света и колко лесно се навлиза в него. Когато започна да чета книга на Мари Лу, след това ми е трудна да се откъсна от нея. Обичам лекия стил на писане на авторката. Историята отново беше предадена по изключително увлекателен начин.

"Феноменът" предизвика толкова много емоции в мен. Някои бяха приятни и хубави, а други не чак толкова. Книгата успя да ме развълнува и почти да ме разплаче. Имаше толкова много неочаквани за мен моменти и изненади и като взема всички останали неща, които обичам във "Феноменът" нямаше как да не ѝ дам най-високата оценка в Goodreads.

Героите претърпяха голямо развитие в продължението на "Легендата". Дей и Джун преминаха през много изпитания и пречки и животът им се промени коренно. Няма как да не оценя тази промяна в героите. На много места ми се искаше да им крещя, заради изборите, които правеха, но все пак разбирах, че постъпваха правилно. Привързах се още повече към Джун и Дей и никак не искам "Героят" да свършва, защото ще трябва да се разделим, а аз мразя да се разделям с герои, които обичам.

Книгата имаше няколко обрата, които изобщо не очаквах и успяха да ме изненадат и се питах какво се случва и дали е истина. "Феноменът" ме накара да се чудя многократно кой е врагът и на кой да вярвам. Не бях сигурна до последно.

Краят ме остави без думи. Не очаквах събитията да се развият така и все още не мога да го преглътна. След като прочетох "Феноменът" веднага започнах "Героят" и бързо разполових книгата и се надявам днес да я свърша, защото не знам кога пак ще ми се отдаде възможност да чета. Нямам търпение да прочета края и да разбера какво ще се случи с Джун и Дей.

Ако сте прочели "Легендата" и по някаква причина се колебаете дали да прочетете "Феноменът" - направете го. Книгата е страхотна и когато намерих време за четене не я оставих докато не я прочетох.

December TBR

Не съм напълно сигурна кои книги ще прочета през декември. Ще се постарая да отделям повече време за четене и искам този месец да прочета повече книги, защото е последния месец от годината и искам годината ми да завърши добре, поне когато става въпрос за книги.

Първо ще прочета "Феноменът" и "Героят" от Мари Лу. "Легендата" бързо се превърна в една от любимите ми книги и нямам търпение да разбера какво ще се случи в останалите две от поредицата, затова те са на първо място в списъка ми за декември.

След като прочета трилогията на Мари Лу, ще прочета "Маскарад" от Мелиса де ла Круз. Въпреки многото отрицателни мнения, които видях за първата книга - "Синя кръв" - реших да я прочета и много харесах книгата и от няколко месеца търся "Маскарад", но за съжаление я няма в книжарниците в града. Този път късметът ми се усмихна и си я поръчах от издателство "СофтПрес", където беше намалена и сега я чакам да пристигне.

Не съм напълно сигурна за следващите книги, но мисля да прочета "Град от пепел" - книга втора от поредицата "Реликвите на смъртните". Прочетох книгата преди няколко години, но скоро осъзнах, че нямам никакъв спомен от поредицата, с изключение на "Град от кости" и искам да я прочета. Още повече, че през януари ще излезе сериала, който задължително ще гледам и искам да си припомня книгите. Най-вероятно ще продължа с поредицата на Касандра Клеър и мисля, че няма да ми остане време за други книги този месец. Искам да чета повече, но училището отнема голяма част от свободното ми време.

Това са книгите, които искам да прочета през декември, но списъкът ми може и да се промени, както обикновено става.

Novermber Wrap Up

За съжаление този месец определено не беше от силните ми. Училището отнемаше голяма част от времето ми и не успях да прочета много книги, нито да бъда активна в блога. Надявам се през декември да съм по-активна, но сега започват класните и не знам дали ще мога да балансирам между учене и да правя това, което ми харесва.

Този месец прочетох само три книги. Главната причина е липсата на време, но не само това ме спря да прочета повече книги. В началото на месеца прочетох "Орденът на ясновидците" от Самата Шанън.  Харесах книгата, но първата беше по-хубава. След романът на Шанън нямах какво да чета. Не си бях купувала нови книги от известно време и нямах желание да чета това, което имам.

След няколко седмици, които минаха в оплакване, че нямам какво да чета и неуспешни опити за довършване на книги, които не ми харесват, най-накрая ми се отдаде възможност да отида до книжарницата. Взех си трилогията "Стром" от Еманюел и Беноа дьо Сен Шама. Прочетох само първата книга, която не беше лоша.

Скоро след това видях, че издателство "Хермес" ще имат намаление на книги и издадените от тях ще бъдат намалени с 40% и веднага знаех, че трябва да си взема трилогията на Мари Лу. Не успях да отворя друга книга цяла седмица, защото можех да мисля само за "Легендата" и колко много искам да я прочета. Взех си трилогията и прочетох първата книга. Обичам "Легендата" и в момента чета "Феноменът" - втората книга от поредицата.

Това бяха единствените книги, които прочетох този месец и наистина се надявам другия да е по-добър и да имам повече време за чете и за блога.

"Орденът на ясновидците" от Саманта Шанън - 4/5 звезди - ревю

"Колекционерът" от Еманюел и Беноа дьо Сен Шама - 2.5/5 звезди - ревю "Легендата" от Мари Лу - 5/5 звезди - ревю

Ревю: "Легендата" от Мари Лу

Издателство: Хермес
Поредица: Легендата
Година на издаване: 2014
Страници: 288
Оценка в Goodreads: 5/5

Постапокалиптична Америка е разделена на две части: републиката и колониите, които воюват помежду си. Петнадесетгодишният Дей е най-издирваният престъпник в републиката и за главата му е обявена награда. Момчето, родено и израснало в бедния Езерен сектор, е обвинено във възпрепятстване на военната кампания срещу колониите. Никой не знае как точно изглежда Дей и на какво е способен. Смелостта му да се опълчи срещу управниците го превръща в герой за бедните и онеправданите. Превръща го в легенда.
Петнадесетгодишната Джун произхожда от добро семейство и от малка е подготвяна за един от най-високите военни постове в републиката. Родителите й загиват при автомобилна катастрофа и тя остава сама с брат си Метиъс. Джун е истински феномен: единствената, постигнала максимален резултат на изпитанието, от което зависи бъдещето на всеки гражданин на републиката.
Джун и Дей нямат нищо общо помежду си, но пътищата им неочаквано се пресичат. Капитан Метиъс е хладнокръвно убит, докато преследва опасен престъпник. Всички улики сочат към Дей.
Той е готов на всичко, за да набави лекарства за семейството си. Да го спаси от плъзналата из бедните райони смъртоносна зараза. Джун е готова на всичко, за да отмъсти за смъртта на брат си. И двамата дори и не подозират, че ще разкрият зловещи тайни, които ще застрашат живота им.

От много време имах нужда от книга като "Легендата". Исках книга, която да обикна още от първите страници и съм изключително щастлива, че реших да прочета романа на Мари Лу, защото беше точно това, което очаквах, дори надхвърли очакванията ми. Не знам защо отлагах прочитането на трилогията толкова дълго. Останах приятно очарована от книгата и нямам търпение да прочета и останалите две книги.

Още когато видях, че книгите на издателство "Хермес" ще бъдат намалени с 40% на черния петък, си казах, че задължително трябва да си взема трилогията. Взех си и трите книги на хубава цена и нямах търпение да започна да чета.

Не започнах "Легендата" с много високи очаквания. Страхувах се да не е поредната прехвалена книга и не исках да остана разочарована, но още с отварянето на романа разбрах, че книгата ще ми хареса. Още първите изречения увличат и бързо се пренесох в един друг свят. Всеки път когато ми се наложеше да оставя книгата и да спра да чета ми беше много трудно да го направя, защото бях погълната от историята и просто исках да продължа да чета.

Мари Лу пише по невероятен начин и останах впечатлена от стила ѝ. Книгата се чете изключително леко и бързо и не усещах кога прелиствам страниците и преди да разбера вече съм прочела над 30 страници без да забележа кога е минало времето. Беше лесно да стана част от света, който Мари Лу е изградила и след последната страница на книгата веднага ми се прииска да започна да чета втората и определено ще започна "Феноменът" след малко.

Влюбих се в Дей и качествата, които притежава. Той е изключително интересен персонаж и се възхищавах на смелостта му и на решимостта да се бори и да помогне на семейството си. Дей е преминал през много изпитания, но вместо да го пречупят, той е станал по-силен и решителен. Харесаха ми главите, които бяха написани от негово име. Няма как да не спомена, че харесах и Джун. Главите написани от нейно име, бяха изключително интересни, защото тя анализира всичко и забелязва дори и най-малките детайли. Героите бяха добре изградени и не ми отне много време да ги харесам, въпреки някои моменти.

Имаше места на които ми се искаше да започна да крещя на книгата и героите. Понякога ми трябваха няколко секунди преди да продължа да чета и да събера мислите си. Но книгата определено нямаше да е толкова добра без тези моменти.

Определено препоръчвам "Легендата" на Мари Лу и се надявам и вие да я обикнете толкова много, колкото мен.

"Стром: Колекционерът" от Еманюел и Беноа дьо Сен Шама

Издателство: Ciela

Поредица: Стром
Година на издаване: 2012
Страници: 224
Оценка в Goodreads: 2.5/5

В подземията на Лувъра едно тайно общество работи за защитата на човечеството: братството на рицарите на Необичайното. То пази тайната за съществуването на неподозирани светове, невидими за всички смъртни.
Днес организацията набира ново поколение от рицари. Това са близнаците Рафаел и Рафаела, които се запознават със Стром, колосалната сила, която мобилизира неизползваните способности на мозъка. Тук господства правилото на трите "С" /Секретност, Служение, Съзнателност/. По време на обучението им таен колекционер открадва необичаен предмет: древен компютър на четири хиляди години, открит в египетска гробница.

След като доста дълго време не бях чела, защото нямах време, най-накрая успях да отида до книжарницата и да си купя нови книги. Взех си и трите книги от поредицата Стром, защото в момента са намалени в книжарница Сиела.

Книгата ми хареса, но очаквах повече. Имах чувството, че обществото, в което се озоваха близнаците беше някак недоразвито и имах нужда да бъде представено малко повече и по-подробно. Не успях да усетя атмосферата, която авторите са се опитали да изградят. Не бях особено заинтригувана от мистерията и как ще се развие действието по-напред в книгата. Нямаше нищо, което да ме подтикне да продължа да чета, само за да мога да разбера какво ще се случи.

Действието се развиваше бавно. Струва ми се, че почти нищо интересно не се случи по време на всички 224 страници. Книгата ми звучеше обещаващо и очаквах много повече. Исках да има повече напрежение и тръпка, но книгата просто не успя да задържи вниманието ми, защото действието се развиваше някак по-спокойно и до голяма степен това уби интереса ми.

Отне ми седмица да прочета книгата, въпреки, че е мъничка. Обикновено чета книги с толкова страници за един или два дена, много рядко по-дълго време и "Колекционерът" е сред малкото изключения. Разсейвах се много бързо и лесно докато четях и все си намирах някакви други занимания и оставях книгата по средата на някоя глава.

Не успях да се свържа с героите. До края си останах безразлична към тях. Нямаха никакви по-специфични качества, които да ме спечелят и просто не успях да ги харесам. Рафаел и Рафаела не са лоши персонажи, но не ми допаднаха.

Сюжетът не е особено оригинален. Очаквах много повече от края, но останах разочарована. Искаше ми се действието да се беше развило по друг начин и да има повече моменти, които да ме държат под напрежение.

В следващите книги искам да видя много повече от силите на близнаците и какъв е лимита им. Искам да разбера повече за съществата от паралелните светове и като цяло света, изобразен в книгата.

Въпреки всичко книгата е написана по лек начин и се чете лесно. Не натоварва и мисля, че е подходяща за разтоварване. Стилът на писане на Еманюел и Беноа дьо Сен Шама е увлекателен и през по-голямата част от времето, това ме накара да забравя останалите недостатъци на "Колекционерът" и просто да се насладя на времето прекарано с книга в ръка. Като цяло книгата не беше лоша. Не съжалявам, че я прочетох и определено скоро ще прочета и останалите книги от "Стром".

Mean Girls Book Tag

Искам да се извиня, че този месец не съм активна, но нямам почти никакво време за четене и публикуване. Беше ми много натоварено в училище и ученето отнемаше голяма част от свободното ми време. Чувствам се ужасно, че не съм публикувала нищо в блога от толкова много време, но ще се опитам следващата седмица да бъда по-активна.

1.Името на кой герой произнасяте грешно?
В началото на поредицата "Кръвни връзки" от Ришел Мийд винаги произнасях грешно името на госпожа Теруилиджър. Отне ми доста време да го науча.

2.Кой герой бихте искали да поставите в друг свят от друга книга/поредица?

Скоро се бях замислила за това, но сега не мога да се сетя. Мисля, че ще се получи нещо интерено, ако поставя Роуз Хатауей в "Стъкленият трон". Със Селена ще бъдат страхотен екип.

3.Повторение! Повторение! При коя книга сте почувствали dejavu от друга книга?

"Подборът" от Али Конди. Книгата ми напомня изключително много на "Делириум" от Лорън Оливър. Докато я четях постоянно сравнявах двете книги.

4.Коя книга ви е дала противоположни на представата за „женската сила” чувства?

Джулиет от "Разбий ме" от Тахере Мафи. Все още не съм дочела трилогията, но в първите две книги виждах Джулиет като слаба героиня и заради това не успях да я харесам. Любопитна съм как ще се промени в третата книга, но засега не ми е направила особено добро впечатление.

5.При кой герой сте искали да издадете одобрителни възгласи, докато сте чели книгата?

Вълнувам се прекалено много докато чета и на почти всяка книга искам да издам одобрителни възгласи и много често го правя. Ще кажа Сидни от "Кръвни връзки". Просто обичам Сидни толкова много и се превърна бързо в една любимите ми героини.

6.Колко време обикновено прекарвате в книжарницата?
Никога не прекарвам по-малко от 15 минути. Обичам да разглеждам книгите и да видя новите заглавия в книжарницата. Ако съм с някой, който обича да чете, мога да стоя и над час.

7.На кой герой ще му се наложи да има ограничителна заповед от вас, ако беше истински?
Не мога да изброя всички, защото героите, които обичам са прекалено много.

8.При коя популярна книга/поредица сте били предпазливи, когато сте я чели?
"Целувка за Ана" от Стефъни Пъркинс. Не очаквах книгата да ми хареса толкова много. Обикновено не чета романтични романчета, но реших да ѝ дам шанс и не съжалявам.

9.Всички обичаме Реджина Джордж. Назовете злодей, който обичате да мразите?
Не мога да се сетя. Злодейте никога не са ми правили голямо впечатление и просто не ги харесвам, но не ги мразя.

10.Вашите любими родители от книга?
Не мога да се сетя за книга, в която родителите да са ми направили добро впечатление. Обикновено са мъртви или ме губят с постъпките си.

11.Коя книга бихте искали да популяризирате?
Мисля, че не съм чела книги, за които много малко хора да са чували. Ще кажа "Сезонът на костите" от Саманта Шанън, защото обичам книгата и мисля, че заслужава повече внимание.

12.Опишете перфектния за вас персонаж, за когото искате да четете?
Много искам да прочета книга със силен женски персонаж. Искам да е жестока и книгата да е кървава и изпълнена с екшън. Искам да чета за героиня, която обича да убива и да причинява болка. Никога не съм попадала на подобна YA книга, но ако знаете някоя, ще се радвам да ми я кажете.

13.Какво правите когато някоя книга силно ви разтърси емоционално?
Случвало ми се е да крещя на книги, да ги затварям и да се взирам в тях, осмисляйки станалото, преди да продължа да чета. Понякога плача, но се случва рядко.

14.Остроумните отговори на кой герой бихте искали да притежавате за себе си?
Обичам Чарли Дейвидсън от "Първият гроб отдясно" от Даринда Джоунс и хумора на героинята.

15.Назовете случай, в който решението на някой герой ви е накарало да завъртите очи.
Лена от "Прелестни създания", която във втората книга просто не можех да понасям.

Книги, които искам да прочета #3

Още една публикация, в която ще говоря за книги, които искам да прочета, но все още не съм стигнала до тях.


"Легендата" от Мари Лу

Искам да прочета "Легендата" още преди да бъде преведена. Докато един ден обикалях книжарницата случайно попаднах на книгата и тогава разбрах, че е преведена. Дълго време се колебаех между "Легендата" и друга книга накрая се спрях на другия роман. От тогава все се каня да си взема книгата, но винаги си харесвам нещо друго и забравям за "Легендата". Трябва да прочета трилогията скоро.



"Скай" от Джос Стърлинг

Книга, която гледам в книжарницата от години, но все пак до преди няколко седмици не проявявах никакъв интерес към нея. Скоро прочетох резюмето и съм решена да прочета поредицата, защото ми се струва, че книгите ще са интересни. Надявам се скоро да стигна до тях.







"Цялата истина в мен" от Джули Бери

"Цялата истина в мен" ми изглежда като изключително интересна книга, която скоро си казах, че задължително трябва да прочета. Не съм попадала на ревюта на книгата, но ще потърся. Корицата определено привлече вниманието ми и не знам защо преди никога не съм се интересувала от "Цялата истина в мен" и съм я подминавала. Не е от типа книги, които обикновено чета, но мисля, че ще бъде страхотно да се отдалеча от любимите си жанрове и да прочета нещо различно.


"Огнена светлина" от Софи Джордан

Още една книга, която си харесах още преди да бъде преведена на български. Видях я в книжарницата и бях много щастлива, че е преведена, но тогава не си я взех. Когато се върнах с намерението да си тръгна с книгата, нея я нямаше. След това повече не видях "Огнена светлина" в книжарница в града. Книгата ми изглежда интересна и имам огромно желание да я прочета от много време.

Ревю: "Орденът на ясновидците" от Саманта Шанън

Ревю: "Сезонът на костите" от Саманта Шанън - книга първа от поредицата

Издателство: Ciela

Поредица: Сезонът на костите
Година на издаване: 2015
Страници: 540
Оценка в Goodreads: 4/5 

Камбанарията на „Сейнт Мери ле Боу“ се очертаваше на фона на бледия изгрев, а из цялата цитадела огньовете на бездомниците догаряха. Нощните Жандарми се прибираха морни в участъците след дванайсетчасовата смяна на гонения и тормоз. Онези, които не бяха изпълнили нормата си за арести, щяха да понесат гнева на своите началници, но все пак никой от тях не се бе доближил и на сантиметър до залавянето на Пейдж Махони.

Край Личгейт три трупа се полюшваха на бесилките. Един клошар крадеше връзките на обувките им, наблюдаван от гарвани с окървавени клюнове.

Бродягите, спящи край бреговете на Темза, изпълзяваха от отворите на каналите и заравяха пръсти в тинята, молейки се да открият нещо ценно, останало след отлива.

Крънкачите поглеждаха часовниците си и се отправяха към метрото с надеждата да изкарат някоя монета от още сънените пътници. Последните пък си купуваха кафе, грабваха сутрешния вестник от будките и гледаха лицата на първата страница, без да ги виждат. Дълбоко във финансовото сърце на града, с копринени вратовръзки, нахлузени като примки на шиите им, те щяха да изкарват нови монети, които да продължат цикъла.

И бездомните пак си бяха бездомни, а труповете продължаваха да танцуват. Марионетки в ръцете на палача.

Исках да си взема "Орденът на ясновидците", още след като прочетох първата книга, която обикнах. Възползвах се от намалението на издателство Сиела и си купих книгата. Имах огромно желание да я прочета и отново да се потопя в света на Пейдж, но честно казано останах леко разочарована от продължението на "Сезонът на костите". Книгата не беше никак лоша. Дори ми хареса много, но имаше някой неща, които просто не ми допаднаха и затова дадох на книгата 4 от 5 звезди в Goodreads, вместо 5 от 5.

Хареса ми че "Орденът на ясновидците" започна от мястото, на което свърши "Сезонът на костите". В предишната книга отначало бях малко объркана, както всеки път когато навлизам в нов свят и се страхувах, че ще съм забравила някои важни неща от първата книга, но не бях. Нямах никакво затруднение отново да стана част от светът, изграден от Саманта Шанън. Изключително лесно навлязох в историята в книгата.

Може би единственото нещо, което не ми хареса в книгата е, че действието се развиваше много бавно. Книгата е разделена на три части. Струваше ми се че през първата и втората част не ставаше почти нищо през по-голямата част от времето. Наслаждавах се на книгата и обичам начина, по който пише Саманта Шанън, но бавното действие ме убиваше. Не мога да кажа, че книгата беше безинтересна, защото определено на мен ми беше, но имах по-големи очаквания. Очаквах да има повече екшън и действие и очакванията ми бяха оправдани чак в третата част на книгата.

Определено третата част ми хареса най-много. Беше изпълнена с екшън и обрати, които не очаквах. Последните 100 страници на "Орденът на ясновидците" ме оставиха без думи. Прелетях през страниците и не можех да спра да чета, докато книгата не свърши. Не бях предвидила края, който ме остави просто без думи, но сега като се замисля всичко беше пред очите ми през цялото време. Няма да издавам спойлери.

"Сезонът на костите" ни запозна с Рефаимите и Шеол, докато "Орденът на ясновидците" беше фокусирана повече върху Сцион и синдиката. Разбираме повече за Пейдж и какъв е бил живота ѝ преди Сезонът на костите. Мисля, че авторката е направила добре, че разкри повече за света, е който живее Пейдж и мисля, че това ще ми помогне да навляза по-лесно в историята в следващите книги от поредицата. Имаше моменти, в които Пейдж леко ме дразнеше, но като цяло е добра главна героиня.

Обожавам корицата. Красива е и определено е много по-хубава от оригиналната, която на мен не ми харесва. Гръбчето на книгата също е много красиво и стои прекрасно на рафта ми. Новата корица на "Сезонът на костите" ми харесва много повече от предната, но проблемът е, че първата ми книга от поредицата е със старата корица и изобщо не си пасва с "Орденът на ясновидците". Разликата във височината е голяма и това определено ме дразни когато се загледам в рафта.

Харесах "Орденът на ясновидците". Книгата се чете лесно и е приятна, написана по добър начин. "Сезонът на костите" ми хареса повече отколкото втората книга в поредицата, но и тази си струва да се прочете, въпреки бавното действие в началото.

October Wrap Up and November TBR

Доволна съм от себе си този месец. Най-вече, защото успях да си подбера интересни книги, които прочетох с удоволствие. Харесах всички, които прочетох този месец. Успях да прочета девет книги. Като се има предвид, че трябва и да уча, не мисля, че са малко.

Книгите, които прочетох през октомври:

1. "Хекс Хол" от Рейчъл Хокинс - ревю

2. "Демонично стъкло" от Рейчъл Хокинс - ревю

3. "В плен на магията" от Рейчъл Хокинс - ревю

4. "Целувка за Ана" от Стефъни Пъркинс - ревю

5. "Алена кралица" от Виктория Айвярд - ревю

6. "Вторият гроб отляво" от Даринда Джоунс - ревю

7. "Третият гроб отсреща" от Даринда Джоунс - ревю

8. "Ще си мой" от Мейси Бекет - ревю

Все още не съм напълно сигурна какво ще прочета през ноември. Ще довърша "Междузвездни войни" от Джордж Лукас. Възползвах се от намалението на книги на издателство Сиела. Всички книги на издателството са намалени на 50% днес, по случай празника. Взех си"Орденът на ясновидците" от Саманта Шанън. Исках да си взема и "Ана в рокля от кръв" и "Кралицата на кошмара" от Кендар Блейк, но за съжаление ги нямаше в книжарницата. Много искам да прочета "Маскарад" от Мелиса де ла Круз, но книгата я няма в нито една книжарница в града. Искам да прочета и книгите на Джей Лин и "Саванти" от Джос Стърлинг. Всичко зависи от това, колко време ще имам този месец, защото сега имам много контролни и ще трябва да уча. Надявам се да успея да прочета поне пет книги.

"Защо обичаш да четеш?"

Защо обичаш да четеш?

Въпрос, който срещам доста често. Много често се дразня когато някой ме пита защо обичам да чета или защо чета толкова много и най-често получават странен поглед или изражение от моя страна. Предполагам, че просто много хора не разбират любовта ми към книгите, дори и след като се опитам да им обясня, че книгите заемат важна част в живота ми.

Реших да напиша някои от нещата нещата, които ме мотивират да чета и да обичам книгите толкова много.

Колкото и да съм тъжна или когато нямам настроение, книгите винаги успяват да подобрят настроението ми.

Сигурна съм, че не съм единствената, която винаги може да поправи лошото си настроение, стига да имам хубава книга в ръката. Когато съм тъжна, посягам към добра литература и след няколко глави се чувствам много по-добре.

Измъквам се от скучното си ежедневие и се пренасям на прекрасни места, които хората, които не четат никога няма да открият и  няма да оценят красотата им.

Световете, които авторите създават в книгите си, са много пленителни и ако успея да усетя връзка с героите и историята, никога не ми се иска книгата да свършва и след последната страница на романа или дадена поредица чувствам някаква празнина, защото не съм готова да напусна мястото, на което ме е отвела книгата. Колкото и неприятно да е това чувство, толкова е и приятно. Така разбирам колко много обичам някоя книга.

Чувството, което изпитвам, когато се пренеса в друг свят, благодарение на книгите е невероятно. Не мога да разбера, защо някои хора не го оценяват и е наистина тъжно, когато не могат да го усетят. Може би просто не са намерили правилната за тях книга.

Когато имам книга, никога не ми е скучно.

Преди няколко дена нямах какво да чета, което беше наистина неприятно. Накрая намерих "Междузвездни войни" и като огромен фен на филмите, нямаше как веднага да не посегна към книгата на Джордж Лукас. Докато нямах какво да чета се чувствах ужасно. Много ми се четеше, но нямах нито една книга, която да искам да прочета. През голяма част от времето ми беше скучно, гледах сериали и филми, дори започнах да правя нов дизайн за блога. Също така забелязах, че бях по-раздразнителна, защото само мисълта, че нямам какво да чета ме прави по-нервна, което води до непрестанно оплакване от моя страна. Когато имам интересна книга никога не ми е скучно, защото се губя в страниците и за кратко живея някъде другаде.

Научавам интересни неща, които вероятно никога нямаше да науча, ако не четях.

"Не може да отвориш книга, без да научиш нещо." - Конфуций.

В книгите има толкова много интересни неща. Благодарение на тях знам много ненужни факти, които вероятно никога няма да ми трябват, но са интересни и като човек, обичащ да решава кръстословици, мога да кажа, че тези факти, колкото и безсмислени да звучат на някои, наистина са ми помагали при решаването на някои кръстословици. Малко знание в повече, никога не е излишно.

Харесва ми да чета и да се изгубя в друг свят.

Книгите не са само листи хартия с напечатани букви. Те са много повече от това. Книгите са цели светове и вселени, в които обичам да се потапям. Иска ми се всеки човек да успее поне веднъж в живота си да усети чувството, което аз изпитвам, когато отворя книга. Съжалявам хората, които не могат да се докоснат до магията на книгите и ги смятат за безинтересни.

Прекрасни момчета.

Нека да не забравяме невероятните момчета, които ми дават прекалено големи надежди и нереални представи за момчетата в живота. Защо не може всички да са прекрасни колкото и в книгите? Все пак няма как да не оценя момчетата от книгите, защото са просто страхотни. Признавам си, че съм въздишала по много от тях и съм сигурна, че повечето от вас също са го правили.

Просто ми харесва да чета.
Още когато бях малка обичах да чета. Преди да се науча да чета, разглеждах картинките в детските си книжки и си създавах история по тях. Още от много малка проявявам интерес към литературата и не мисля, че някога ще се откажа от това. Четенето ми доставя удоволствие и затова чета.

А вие защо обичате да четете и какво мислите, когато някои ви зададе този въпрос?

Нямам какво да чета... отново

Сигурна съм, че не съм единствената, която се сблъсква с този проблем. Въпреки, че имам много непрочетени книги, които си стоят на рафта, аз все пак нямам  какво да чета. Нито една книга от тези, които имам не успява да задържи интереса ми или просто не съм в настроение да чета романите, с които разполагам. С удоволствие бих отишла до книжарницата, за да си купя нещо интересно за четене, но съм болна и не ми се иска да излизам от вкъщи.

Много ми се чете нещо хубаво и интересно. Някоя книга, за която ще мисля следващите няколко дни и ще се влюбя в героите, но за съжаление не разполагам с такава в момента. Ако имах, нямаше да стоя пред лаптопа и да пиша този безсмислен пост. След като прочетох "Ще си мой", книга, която заех от приятелка, осъзнах, че на рафта ми няма нищо, което да ме накара да разгръщам страниците с огромен интерес. Имам над 10 книги, които съм прочела до средата и съм спряла да чета, защото не са увлекателни. Последните няколко дена прекарвам свободното си време, в което обикновено чета, решавайки судоку и гледайки сериали.

Вчера се опитах да чета "Кървава луна" от Бенджамин Пърси, но след няколко страници оставих книгата, защото не ме грабва и ако не съм в настроение да я чета, по-добре да не го направя, защото това само ще съсипе мнението ми за книгата още повече, а засега то не е много добро. Пробвах да започна "Любов под гибелна звезда" и да я чета на електронната ми книга, но ми беше неудобно и спрях да чета.

Надявам се да не съм единствената, на която се е случвало това. Изпитвам огромна нужда да отида до книжарницата и да си купя много нови книги, които да прочета с удоволствие, но не знам кога ще ми се отдаде възможност. До тогава се надявам да съм се спряла на някоя книжка, защото се чувствам странно когато не чета нищо и определено не ми харесва.

Книги, които излизат през 2016

Преди малко издателство Егмонт публикуваха презентация със заглавията, които ще издават през 2016 и реших да направя пост за книгите, които ще прочета. Вече нямам търпение да стане 2016, за да мога да си ги взема.

Годината ще започне невероятно и вече знам какво ще правя на 16 януари. Тогава излиза "A Court of Thorns and Roses" от Сара Дж. Маас. Любима моя писателка. Обожавам "Стъкленият трон" и поредицата е сред любимите ми книги. Имам големи очаквания и съм сигурна, че Сара Дж. Маас няма да ме разочарова. На 28 май излиза втората част от поредицата "A Court of Mist and Fury".

За съжаление четвърта книга от "Стъкленият трон" - "Queen of Shadows" ще излезе чак на 26 май, а на мен изобщо не ми се чака толкова много време. За сметка на това тази година ще се насладим повече на света на Селена, защото няколко месеца по-късно излиза петата част от поредицата, която все още няма заглавие, но се очаква да излезе на трети септември.

Връщам се към януари, защото няколко дена след "A Court of Thorns and Roses" излиза "The Darkest Minds" на Александра Бракен. Отдавна се надявам някое издателство да прояви интерес към поредицата и да я издаде и най-накрая ще видим книгата и на български. Втората книга "Never Fade" ще излезе на 26 март, а третата - "In the Afterlight" ще излезе на 28 май.

На 20 февруари излиза "The Accident Season". Не бях попадала на книгата преди, но определено изглежда интересно и ще я прочета. Не съм чела ревюта на "The Accident Season", но определено ще прочета някои и дори да са негативни, все пак ще дам шанс на книгата.

На 9 април излиза "Illuminae" от Ейми Кауфман и Джей Кристоф. Не съм чела нищо от авторите преди, но от доста време съм хвърлила око на друга книга на Ейми Кауфман - "These Broken Stars", за която прочетох много хубави отзиви. Искам да видя как авторите са се сработили, защото според мен мъжете и жените имам доста различен стил на писане и съм любопитна дали "Illuminae" ще бъде толкова добра, колкото очаквам. На 22 октомври се очаква да излезе втората книга от поредицата.

На 17 септември излиза "The Memory Book", която изглежда изключително интересна. Главната героиня страда от рядко заболяване, причиняващо загуба на памет. Не съм много по романтичните романи, но определено ще прочета този, защото веднага грабна вниманието ми и имам приятното усещане, че ще ми хареса.

Също така мисля да прочета и някои книги, чиито продължения излизат през 2016. Искам да прочета "Саванти" от Джос Стърлинг, "Сага за вода и огън" от Дженифър Донали, "Изборът" от Кийра Кас и може би ще прочета следващите книги на "Петата вълна" от Рик Янси.

Вижте цялата презентация тук.