"Защо обичаш да четеш?"

Защо обичаш да четеш?

Въпрос, който срещам доста често. Много често се дразня когато някой ме пита защо обичам да чета или защо чета толкова много и най-често получават странен поглед или изражение от моя страна. Предполагам, че просто много хора не разбират любовта ми към книгите, дори и след като се опитам да им обясня, че книгите заемат важна част в живота ми.

Реших да напиша някои от нещата нещата, които ме мотивират да чета и да обичам книгите толкова много.

Колкото и да съм тъжна или когато нямам настроение, книгите винаги успяват да подобрят настроението ми.

Сигурна съм, че не съм единствената, която винаги може да поправи лошото си настроение, стига да имам хубава книга в ръката. Когато съм тъжна, посягам към добра литература и след няколко глави се чувствам много по-добре.

Измъквам се от скучното си ежедневие и се пренасям на прекрасни места, които хората, които не четат никога няма да открият и  няма да оценят красотата им.

Световете, които авторите създават в книгите си, са много пленителни и ако успея да усетя връзка с героите и историята, никога не ми се иска книгата да свършва и след последната страница на романа или дадена поредица чувствам някаква празнина, защото не съм готова да напусна мястото, на което ме е отвела книгата. Колкото и неприятно да е това чувство, толкова е и приятно. Така разбирам колко много обичам някоя книга.

Чувството, което изпитвам, когато се пренеса в друг свят, благодарение на книгите е невероятно. Не мога да разбера, защо някои хора не го оценяват и е наистина тъжно, когато не могат да го усетят. Може би просто не са намерили правилната за тях книга.

Когато имам книга, никога не ми е скучно.

Преди няколко дена нямах какво да чета, което беше наистина неприятно. Накрая намерих "Междузвездни войни" и като огромен фен на филмите, нямаше как веднага да не посегна към книгата на Джордж Лукас. Докато нямах какво да чета се чувствах ужасно. Много ми се четеше, но нямах нито една книга, която да искам да прочета. През голяма част от времето ми беше скучно, гледах сериали и филми, дори започнах да правя нов дизайн за блога. Също така забелязах, че бях по-раздразнителна, защото само мисълта, че нямам какво да чета ме прави по-нервна, което води до непрестанно оплакване от моя страна. Когато имам интересна книга никога не ми е скучно, защото се губя в страниците и за кратко живея някъде другаде.

Научавам интересни неща, които вероятно никога нямаше да науча, ако не четях.

"Не може да отвориш книга, без да научиш нещо." - Конфуций.

В книгите има толкова много интересни неща. Благодарение на тях знам много ненужни факти, които вероятно никога няма да ми трябват, но са интересни и като човек, обичащ да решава кръстословици, мога да кажа, че тези факти, колкото и безсмислени да звучат на някои, наистина са ми помагали при решаването на някои кръстословици. Малко знание в повече, никога не е излишно.

Харесва ми да чета и да се изгубя в друг свят.

Книгите не са само листи хартия с напечатани букви. Те са много повече от това. Книгите са цели светове и вселени, в които обичам да се потапям. Иска ми се всеки човек да успее поне веднъж в живота си да усети чувството, което аз изпитвам, когато отворя книга. Съжалявам хората, които не могат да се докоснат до магията на книгите и ги смятат за безинтересни.

Прекрасни момчета.

Нека да не забравяме невероятните момчета, които ми дават прекалено големи надежди и нереални представи за момчетата в живота. Защо не може всички да са прекрасни колкото и в книгите? Все пак няма как да не оценя момчетата от книгите, защото са просто страхотни. Признавам си, че съм въздишала по много от тях и съм сигурна, че повечето от вас също са го правили.

Просто ми харесва да чета.
Още когато бях малка обичах да чета. Преди да се науча да чета, разглеждах картинките в детските си книжки и си създавах история по тях. Още от много малка проявявам интерес към литературата и не мисля, че някога ще се откажа от това. Четенето ми доставя удоволствие и затова чета.

А вие защо обичате да четете и какво мислите, когато някои ви зададе този въпрос?

Нямам какво да чета... отново

Сигурна съм, че не съм единствената, която се сблъсква с този проблем. Въпреки, че имам много непрочетени книги, които си стоят на рафта, аз все пак нямам  какво да чета. Нито една книга от тези, които имам не успява да задържи интереса ми или просто не съм в настроение да чета романите, с които разполагам. С удоволствие бих отишла до книжарницата, за да си купя нещо интересно за четене, но съм болна и не ми се иска да излизам от вкъщи.

Много ми се чете нещо хубаво и интересно. Някоя книга, за която ще мисля следващите няколко дни и ще се влюбя в героите, но за съжаление не разполагам с такава в момента. Ако имах, нямаше да стоя пред лаптопа и да пиша този безсмислен пост. След като прочетох "Ще си мой", книга, която заех от приятелка, осъзнах, че на рафта ми няма нищо, което да ме накара да разгръщам страниците с огромен интерес. Имам над 10 книги, които съм прочела до средата и съм спряла да чета, защото не са увлекателни. Последните няколко дена прекарвам свободното си време, в което обикновено чета, решавайки судоку и гледайки сериали.

Вчера се опитах да чета "Кървава луна" от Бенджамин Пърси, но след няколко страници оставих книгата, защото не ме грабва и ако не съм в настроение да я чета, по-добре да не го направя, защото това само ще съсипе мнението ми за книгата още повече, а засега то не е много добро. Пробвах да започна "Любов под гибелна звезда" и да я чета на електронната ми книга, но ми беше неудобно и спрях да чета.

Надявам се да не съм единствената, на която се е случвало това. Изпитвам огромна нужда да отида до книжарницата и да си купя много нови книги, които да прочета с удоволствие, но не знам кога ще ми се отдаде възможност. До тогава се надявам да съм се спряла на някоя книжка, защото се чувствам странно когато не чета нищо и определено не ми харесва.

Книги, които излизат през 2016

Преди малко издателство Егмонт публикуваха презентация със заглавията, които ще издават през 2016 и реших да направя пост за книгите, които ще прочета. Вече нямам търпение да стане 2016, за да мога да си ги взема.

Годината ще започне невероятно и вече знам какво ще правя на 16 януари. Тогава излиза "A Court of Thorns and Roses" от Сара Дж. Маас. Любима моя писателка. Обожавам "Стъкленият трон" и поредицата е сред любимите ми книги. Имам големи очаквания и съм сигурна, че Сара Дж. Маас няма да ме разочарова. На 28 май излиза втората част от поредицата "A Court of Mist and Fury".

За съжаление четвърта книга от "Стъкленият трон" - "Queen of Shadows" ще излезе чак на 26 май, а на мен изобщо не ми се чака толкова много време. За сметка на това тази година ще се насладим повече на света на Селена, защото няколко месеца по-късно излиза петата част от поредицата, която все още няма заглавие, но се очаква да излезе на трети септември.

Връщам се към януари, защото няколко дена след "A Court of Thorns and Roses" излиза "The Darkest Minds" на Александра Бракен. Отдавна се надявам някое издателство да прояви интерес към поредицата и да я издаде и най-накрая ще видим книгата и на български. Втората книга "Never Fade" ще излезе на 26 март, а третата - "In the Afterlight" ще излезе на 28 май.

На 20 февруари излиза "The Accident Season". Не бях попадала на книгата преди, но определено изглежда интересно и ще я прочета. Не съм чела ревюта на "The Accident Season", но определено ще прочета някои и дори да са негативни, все пак ще дам шанс на книгата.

На 9 април излиза "Illuminae" от Ейми Кауфман и Джей Кристоф. Не съм чела нищо от авторите преди, но от доста време съм хвърлила око на друга книга на Ейми Кауфман - "These Broken Stars", за която прочетох много хубави отзиви. Искам да видя как авторите са се сработили, защото според мен мъжете и жените имам доста различен стил на писане и съм любопитна дали "Illuminae" ще бъде толкова добра, колкото очаквам. На 22 октомври се очаква да излезе втората книга от поредицата.

На 17 септември излиза "The Memory Book", която изглежда изключително интересна. Главната героиня страда от рядко заболяване, причиняващо загуба на памет. Не съм много по романтичните романи, но определено ще прочета този, защото веднага грабна вниманието ми и имам приятното усещане, че ще ми хареса.

Също така мисля да прочета и някои книги, чиито продължения излизат през 2016. Искам да прочета "Саванти" от Джос Стърлинг, "Сага за вода и огън" от Дженифър Донали, "Изборът" от Кийра Кас и може би ще прочета следващите книги на "Петата вълна" от Рик Янси.

Вижте цялата презентация тук.

Ревю: "Ще си мой" от Мейси Бекет

Издателство: Art Eternal Cinema

Година на издаване: 2015
Брой на страници: 272
Оценка в Goodreads: 5/5

От деветдесет и девет години насам, всички мъже в рода Дюмон остават вечни ергени. Жителите на Сийдър Байю, Луизиана, шепнат за вуду магия, хвърлена върху рода, която саботира шансовете, на който и да е от мъжете за брак. В интерес на истината, самите мъже от семейство Дюмон си падат малко играчи и Марк не е изключение. Като капитан на речния кораб на семейството му, той разбива сърца нагоре-надолу по Мисисипи. Или, докато тръпката му от гимназията не се качва на борда... Али Муве разлюлява парахода, щом идва да работи като сладкар. Тя не е виждала Марк от бала им, когато се носели слуховете, че пра-пра-баба и е онази, която е проклела мъжете Дюмон. След две седмици заедно по вода, никой от двамата не може да отрече привличането, което все още гори помежду им. Но за да достигне наистина до сърцето на Марк, Али трябва да му покаже, че проклятието съществува само в главата му. За да успее, ще и е необходимо много повече от съблазнителните и сладкиши. Ще бъде ли любовта на Али достатъчна, за да направи най-после Марк свой?

*****

Никога не съм си падала по романтичните романи. Не бях напълно сигурна, дали искам да прочета "Ще си мой", но стигнах до момента, в който нямах какво да чета и взех книгата от приятелка. Вероятно никога нямаше да чуя за книгата, ако най-добрата ми приятелка не ми я беше препоръчала. Даде ми я и ми каза, че ако не я прочета ще се сбогувам с живота си, защото "Ще си мой" стана една от най-любимите ѝ книги.

Понеже прочетох всички книги, които исках този месец, реших да посегна към нещо, което обикновено не бих и да си призная останах приятно изненадана, че харесах "Ще си мой" толкова много. Книгата е лека и приятна и се радвам, че реших да разнообразя малко и да прочета нещо различно от фентъзи.

Мога да определя "Ще си мой" като наистина приятна и увлекателна книга. Беше идеална за четене вечерта след лош ден на училище, защото е разтоварваща и не натоварва читателя по никакъв начин. "Ще си мой" има свой собствен чар и атмосфера.

Действието се развиваше бързо, както и отношенията между главните герои. Намирам начина на писане на Мейси Бекет за изключително увлекателен и лек. Нямаше твърде много описания, а диалозите изобилстваха. Книгата беше забавна, благодарение на таланта на Бекет. Мейси Бекет може да е позната на някои от вас като Мелиса Ландърс - авторката на "Alienated" - книга, която много искам да прочета още откакто излезе и след като се запознах с начина на писане на писателката определено ще прочета книгата някой ден.

Харесах главните герои. Али е чаровна млада жена, която не се отказва лесно. Има собствена пекарна и е страхотна сладкарка, заради което се качва на борда на кораба. Въпреки всичко, което е станало, си каза, че няма да се откаже от Марк. Харесах Али и борбения и дух. Беше готова на всичко. Марк е мъжът с лоша репутация, който никога не е имал сериозна връзка, но Али го кара да преосмисли всичко. Харесах химията между Марк и Али, а моментите между двамата определено бяха горещи.

"Ще си мой" разкриваше гледните точни както на Али, така и на Марк. Можех да разбера какво си мислят и двамата герои за една и съща случка. Винаги съм харесвала книги, които са написани от две гледни точки, защото така ми е много по-лесно да се докосна до историята книгата.

Али определено отричаше съществуването на проклятието, а Марк се колебаеше. Наистина ми хареса тази лека нишка магия преплетена между любовта на героите.

Препоръчвам "Ще си мой" на всички любители на романтичните романи. Четенето си струва, както и отделеното време за прочит на книгата.

Ревю: "Третият гроб отсреща" от Даринда Джоунс

Книга трета от поредицата за Чарли Дейвъдсън

Ревю на "Първият гроб отдясно" от Даринда Джоунс

Ревю на "Вторият гроб отляво" от Даринда Джоунс

Издателство: Ибис

Година на издаване: 2013
Брой на страници: 324
Оценка в Goodreads: 5/5

Накратко за Чарли Дейвидсън:
Частен детектив с паранормални способности
Най-забавният жътвар на души отсам Млечния път
Уникум по рода си

Чарли Дейвидсън отново е във вихъра си с поредния заплетен случай! И не престава да поглъща в изобилие от любимата си кафява напитка, за да остане будна, защото зат­вори ли очи, се появява той: Рейес Фароу. А как Чарли да си върши нормално работата, когато синът на Сатаната продължава да не се отказва от плановете си да я прелъсти. Или може би – да си отмъсти...

"Поредицата за Чарли Дейвидсън" е сред любимите ми, дори е доста напред в списъка ми. Една изключително интересна поредица за една необикновена жена, която обикнах още в началото. Страхотни книги с невероятни персонажи, поредицата за Чарли Дейвидсън заслужава всяка отделена минута. Наслаждавах се на всяка една страница на тези невероятни книги.

"Третият гроб отсреща" е любимата ми книга от трите, издадени от издателство Ибис. "Първият гроб отдясно" и "Вторият гроб отляво" бяха страхотни. Обичам и трите книги и изключително много съжалявам, че останалите няма да бъдат издадени на български, а аз изобщо не съм готова да се разделя с Чарли и останалите герои. Има толкова много неща, които искам да видя и разбера. Определено не съм готова да се откажа от поредицата и може би ще я дочета на английски.

Даринда Джоунс пише страхотно. Възхищавам се на невероятно увлекателния ѝ начин на писане. Просто се пренесох в света на Чарли и бях част от него до последната страница на книгата. Поредицата на Даринда Джоунс се чете изключително леко.

Преди всяка глава има цитат от надпис на тениска или броня на кола. Много са забавни и се смях на някой от тях, а други сякаш са написани точно за мен. Това прави книгата още по-страхотна. Ето един от любимите ми от "Третият гроб отсреща":

"Когато всичко е наред, значи нещо не е наред."

Сюжетът е много добре замислен. Харесвам идеята за частен детектив, който може да говори с мъртвите, което прави Чарли ненадмината в работата си. Допаднаха ми и случаите, по които тя работи и всеки един беше интересен по свой собствен начин. Поредицата събра някои от най-любимите ми неща заедно - хубави криминални мотиви, страхотно фентъзи и невероятна главна героиня, която няма начин да не обикнеш.

Чарли преживя много в трите книги. Тя е смела и уверена в себе си и мисля, че би направила всичко за хората, които обича. Във "Вторият гроб отляво" и "Третият гроб отсреща" разбрахме, че да е жътвар на души не значи само да разговаря с мъртвите и те да преминават през нея в отвъдното, а е повече от това и мисля, че в следващите книги ще разберем много повече, за това, на което Чарли е способна. Всеки герои в книгите е специален за мен по свой собствен начин. Искам още Рейес и Чарли и да видя как ще се развият нещата между тях. Няма как да не спомена, че искам и още от забавните моменти на Чарли и Куки.

В тази книга Чарли отново беше на косъм от смъртта, което е нещо нормално за нея. Не очаквах края на книгата. Не очаквах случаят, по който работеше Чарли да завърши така, нито другите неща, които се случиха.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност да прочета книгата.

Ревю: "Вторият гроб отляво" от Даринда Джоунс

Книга втора от поредицата за Чарли Дейвъдсън

Ревю на "Първият гроб отдясно" от Даринда Джоунс

Издателство: Ибис

Година на издаване: 2012
Брой на страници: 304
Оценка в Goodreads: 5/5

Чарли Дейвидсън отново е тук! Този път тя е по следите на изчезнала жена, но усилията й са насочени и в откриването на Рейес Алегзандър Фароу – мистериозната същност, която я съпътства като сянка през целия й живот (или познат още като сина на Сатаната. Да, буквално). Ще успее ли Чарли да го открие преди демоните, които също го издирват? Защото ако се провали... е, да речем, че гледката няма да е много красива.

*****

Единствената причина да не прочета книгата по-рано е, че не успях да намеря книгата никъде, защото е изчерпана навсякъде, което е много тъжно. Поредицата е невероятна и трябва повече хора да я прочетат.

Влюбих се в първата книга още от първите страници. Ако сте чели ревюто ми за първата книга знаете, че я харесвам страшно много. "Вторият гроб отляво" определено не ѝ отстъпва по нищо.

Спокойно мога да кажа, че "Вторият гроб отляво" ми хареса много повече от "Първият гроб отдясно", а книгата беше наистина страхотна. Действието се развиваше по-бързо и вече познавах героите и ми беше изключително лесно да се пренеса в света на Чарли. Изненадах се как още с прочитането на първото изречение на книгата успях да се върна в този добре изграден свят.

Обожавам начинът, по който Даринда Джоунс пише. Изключително лек и увлекателен и успява да задържи вниманието ми до последното изречение. Никак не ми се искаше книгата да свършва, защото знам, че следващата книга е последната преведена на български и никак не ми се иска да се отказвам от поредицата.

Още от самото начало "Вторият гроб отляво" започва динамично и държи читателя под напрежение и аз се чудих какво се случва. Действието се развива бързо, което прави книгата много интересна. Отново имаше мистерия и криминален мотив, който беше добре написан. Чарли отново успя да се забърка в куп неприятности. Тя се промени от началото на първата книга до края на втората. Разбра повече за способностите си.

Харесах края на книгата. Случиха се толкова много неща и ме остави леко натъжена, но определено не съм разочарована, защото това е едва втората книга от поредица.

Определено ми се искаше да видя повече от Чарли и Рейес, защото определено моментите, които имаха в "Вторият гроб отляво" не ми бяха достатъчни. Обичам Чарли, обичам и Рейес. Харесвам всички персонажи в книгата, защото всички са уникални по свой собствен начин. Няма как да не спомена колко добра приятелка е Куки, което я вдигна в очите ми.

Книгата отново беше наситена с хумор, мистерия и има невероятни герои. Поредицата не е за изпускане и ако не сте я чели, задължително го направете, защото книгите си струват отделеното време. Бързо се влюбих в поредицата и тя стана една от любимите ми.

Fall Time Cozy Time Book Tag

Благодаря на Памела, че ме е тагнала.

1. Падащи листа: Светът е пъстър - изберете книга с червени, оранжеви и жълти нюанси на корицата

"Предани" от Вероника Рот

2. Топъл пуловер: Най - накрая е достатъчно студено, за да облечеш топла и удобна дреха - коя книга ви дава най - топлите потрепвания

Поредицата "Кръвни връзки". Просто обожавам Сидни и Ейдриън.

3. Есенна буря: Вятър вие, дъжд се сипе - изберете любима книга или жанр, която бихте чели по време на буря

Мисля, че "Реликвите на смъртните" е подходяща поредица, която да чета по време на буря.

4. Свеж полъх: кой е героят, с когото искаш да се размениш

Селена от "Стъкленият трон". Страхотна героиня, която обичам.

5. Горещ ябълков сайдер: коя не толкова популярна книга заслужава повече внимание

"Сезонът на костите" от Саманта Шанън. Обичам книгата и наистина заслужава много повече внимание.

6. Палто, шал, ръкавици: сезонът е студен и е време да се покрием - коя е книгата с най - смущаваща корица, която криете от чуждите погледи

Може би "Неутолимо желание" от Кресли Коул.

7. Тиквен пай: любима есенна храна

Не мисля, че имам любима есенна храна.

Ревю: "Алена кралица" от Виктория Айвярд

Издателство: Сиела
Година на издаване: 2015
Страници: 504
Оценка в Goodreads: 3/5

Светът на Мер Бароу е разделен според цвета на кръвта: червена или сребърна. Мер и семейството ѝ са Червени – те са от простолюдието, смирени, поробени, съществуват, за да служат на сребърнокръвния елит, чиито свръхестествени сили ги правят почти равни на боговете.
Мер търси прехрана на улиците, краде каквото може, за да помогне на семейството си да оцелее, загубила е надежда за бягство от гетото, което е неин дом. Но когато по странен обрат на съдбата е наета като прислуга в двореца на кралското семейство, се случва нещо немислимо. Чудо. Катастрофа! Мер открива пред очите на благородниците и двамата принцове, че притежава тайнствена сила… Но как е възможно, когато кръвта ѝ не е сребърна?
Мер е отвлечена и затворена в двореца, а червената ѝ кръв е прикрита под рокли от муселин и бижута. Но зад бляскавите кулиси на разкоша дремят вражди и коварство, а в кралския двор клокочи вътрешна война – защото да властваш е опасна игра. На фона на интригите на благородниците действията на момичето ще отприщят жесток и смъртоносен танц, който ще изправи принц срещу принц – и Мер срещу собственото ѝ сърце.

*****

Исках да прочета "Алена кралица" още преди да бъде преведена на български. Звучеше ми много интересно и когато разбрах, че книгата ще бъде издадена и на български нямах търпение да я прочета. Прочетох много положителни ревюта, но да си призная пренебрегвах отрицателните. Взех си книгата и очаквах "Алена кралица" наистина да е нещо страхотно, което ще ме остави без думи и ще се превърне в любима моя книга, но останах разочарована. Въпреки всичките усилия, които положих не успях да харесам книгата толкова, колкото ми се искаше.

"Алена кралица" определено не е лоша книга. Имаше места, които ми бяха интересни и такива, които не успяха да задържат вниманието ми. Струваше ми се, че действието се развиваше много бавно и имаше моменти, в които имах чувството, че нищо не се случваше и не беше много приятно.

Началото на книгата не ми беше особено интересно и прочетох трудно първите 50-60 страници, но си повтарях, че действието ще започне да се развива по-бързо и книгата ще стане по-интересна, все пак трябва да има причина всички да я харесват толкова много. Да, книгата стана по-интересна, но не толкова колкото очаквах.

Виктория Айвярд пише добре, но има нещо в начина ѝ на писане, което не успя да ме впечатли достатъчно и на места книгата ми беше трудна за четене. На места имаше прекалено много описания. Не успях да се докосна до света, който Виктория Айвярд е създала. Не вникнах в книгата и не се почувствах като част от света на Мер.

Не успях да харесам нито един от героите в "Алена кралица". Никой не ми направи достатъчно силно впечатление, за да го запомня и харесам. Всеки герои има своите недостатъци, но тук ми се стори, че персонажите имат повече недостатъци, отколкото хубави черти. Ако все пак трябва да избера любимия си герой от книгата, мисля, че е Кал. Може би той ми беше най-симпатичен.

През цялото време подозирах какво ще стане на края и изобщо не се изненадах от начина, по който се развиха събитията. Буквално всичко беше пред очите ми и нямаше как да не го очаквам.

В книгата не се набляга на романтиката, което аз обикновено харесвам, но ми се струва, че "Алена кралица" щеше да ми е малко по-интересна, ако имаше повече романтика.

Въпреки всичко историята ми хареса и няма да се откажа от поредицата. Надявам се следващите книги да са по-хубави.

Като цяло книгата ми хареса, макар да ми липсваха доста неща и не успях да усетя атмосферата. "Алена кралица" отчасти ми напомняше на трилогията "Гриша" и мисля, че ще се хареса на феновете на "Сянка и кост".

Ревю: "Целувка за Ана" от Стефъни Пъркинс

Издателство: Егмонт
Година на издаване: 2013
Страници: 370
Оценка в Goodreads: 4.5/5

Една година в Париж? Звучи божествено. В действителност, обаче, 17-годишната Ана от Атланта не е очарована от перспективата да учи в гимназия толкова далеч от дома. Заради странната прищявка на баща си, тя трябва да зареже работата в киносалона, която й харесва, да не говорим за приятелите си и момчето, по което си пада. И въпреки че дори не говори френски, скоро Ана се научава да цени живота във Франция – ароматното кафе, криволичещите улички, великолепните сгради... и умопомрачително привлекателния Етиен Сен Клер. Той й показва колко красив може да бъде Париж и се превръща в най-добрия й приятел. Но колкото повече приятелството им ги сплотява, толкова по-несигурни стават те в чувствата си. И не само,защото Етиен е вече зает – ако трябва да сме честни, Ана също е. Но в града на светлините мечтите намират начин да се сбъднат... Дали Ана ще получи своята дългоочаквана парижка целувка?

*****

Ще започна с това, че "Целувка за Ана" е първото любовно романче, което чета. Винаги съм страняла от тях, защото ми изглеждат прекалено сладникави и очакванията ми бяха напълно оправдани, но докато четях книгата нямах нищо против това. Сладките моменти повдигнаха настроението ми и след прочита на книгата не останах разочарована.

"Целувка за Ана" е книга, която искам да прочета от много време, но все не успявах да стигна до нея, защото винаги си намирах нещо друго за четене, но от няколко седмици много исках да прочета нещо леко и свежо и реших да се спра на книгата на Стефъни Пъркинс.

Влюбих се в "Целувка за Ана" още от първите няколко страници. Все още не познавах главната героиня, нито знаех какво да очаквам, но начина, по който пише Стефъни Пъркинс ме накара да я харесам още от самото начало. Авторката пише изключително леко и увлекателно. Начинът ѝ на писане ме накара да обръщам страница след страница, а книгата беше пълна със забавни моменти. Няма как да не спомена и хубавата корица, която харесвам много повече от оригиналната. Напълно подхожда на историята.

Действието се развива в Париж, което ме накара да харесам книгата още повече. Обичам атмосферата на града и как Стефъни Пъркинс е успяла да я пресъздаде по един впечатляващ начин. Наистина успях да се докосна до Париж.

Ана ми хареса. Интересен герои е и не ми отне много време, за да я харесам. Беше ми интересно да наблюдавам развитието на героинята и как се промени за няколко месеца. Също така има и невероятни второстепенни герои, в които просто нямаше как да не се влюбя. Разбира се, има и страхотно момче.

Действието се развива сравнително бавно, но за сметка на това книгата беше забавна и успях да се запозная по-добре с героите. Нямаше да бъде лошо нещата да се случват малко по-бързо и да има повече моменти между Етиен и Ана, защото са страхотна двойка. След края не исках да оставям книгата и исках още, защото успях да почувствам химията между Етиен и Ана и не исках да се разделям с тях. Мразя момента, в който трябва да се разделя с герои, които харесвам.

Книгата си струва да се прочете. "Целувка за Ана" е страхотна за оправяне на настроението след труден ден в училище или ако просто искате да прочетете нещо, което да не е натоварващо, а забавно и приятно. Книгата е интересна и я прочетох за един или два дена. Историята увлича. "Целувка за Ана" е изключително сладка книга.

Определено ще прочета и останалите книги от Стефъни Пъркинс. Авторката ми остави много хубаво впечатление и обичам начина, по който пише.

Ревю: "Декстър в мрака" от Джеф Линдзи

Издателство: Бард
Година на издаване: 2009
Страници: 320
Оценка в Goodreads: 3.5/5

В работата си като лабораторен следовател в Маями Декстър Морган е свикнал да вижда зли деяния... особено защото от време на време той сам ги извършва. Но щастливият живот на Декстър се обръща с главата надолу, когато го викат на необичайно смущаващо местопрестъпление в университетското градче. Мрачният странник на Декстър – мозъкът зад убийствените му умения –веднага усеща нещо смразяващо разпознаваемо и се скрива. За първи път в живота си Декстър е сам и открива, че го преследва истински зловещ противник. Междувременно той планира сватба и се опитва да се научи как да бъде втори баща на двете деца на годеницата си, които май също имат мрачни наклонности.
Страховит, ироничен и прелестно забавен, “Декстър в мрака” навлиза дълбоко в душата на един от най-свежите литературни герои напоследък.

*****

Обожавам сериала по книгите на Джеф Линдзи. Сред любимите ми е и по някакъв начин е специален за мен. Разбрах за книгите, благодарение на сериала. Започнах да ги търся, но за съжаление първите книги са изчерпани и не успях да ги намеря никъде, въпреки голямото ми желание да ги прочета. Случайно се натъкнах на "Декстър в мрака", докато бях във Велико Търново и задължително трябваше да си я взема. Не е първата книга от поредицата, но благодарение на сериала лесно се ориентирах в света на Декстър.

Сериалът ме накара да имам много големи очаквания за тази книга, защото обикновено книгите са много по-добри от филмите и да си призная останах разочарована. Книгата не беше лоша, хареса ми, но имаше още много какво да се желае.

Действието се развиваше бавно, а аз обичам бързоразвиващите се трилъри. Стори ми се, че всичко се проточваше безкрайно дълго и безсмислено. Може би заради бавното действие оставих книгата за няколко месеца, преди отново да изявя желание да я прочета. Взех я с мен, докато пътувам и благодарение на дългите часове път успях да я прочета. Мисля, че след половината книгата става по-интересна, но все пак тръпката ми липсваше и не успях да я усетя.

Много харесвам Декстър в сериала, но не успях да харесам героя в книгата, защото беше изключително изнервящ, дори понякога досаден, заради случващите се неща. Не беше от силните персонажи, а по скоро ми напомняше на уплашено кученце. Когато си взех книгата определено не очаквах да видя Декстър в такава светлина.

Сюжета не беше лош, но все пак едвам задържаше вниманието ми на места. Въпреки всичко убийствата в книгата все пак бяха измислени по интересен начин и бяха наистина заплетени. Убийствата определено бяха най-интересната част от цялата книга. Очаквах да видя Декстър на повече местопрестъпления и да разбера мислите на серийния убиец.

В "Декстър в мрака" разбираме повече за Мрачния странник, защото книгата беше основно фокусирана върху него. Джеф Линдзи е вмъкнал подобие на фантастичен елемент, който честно казано ме подразни. Сериалът и книгата нямат нищо общо. Не съм и очаквала да са еднакви или дори подобни, но определено обичам сериала много повече отколкото "Декстър в мрака".

Мисля, че другите книги от поредицата са по-хубави, но за съжаление не мога да ги намеря. Джеф Линдзи пише хубаво, но все пак от време на време се отегчавах. Краят беше интересен и определено последните 50 страници задържаха вниманието ми и обръщах бързо страниците.

Като цяло "Декстър в мрака" не е лоша книга и определено бих прочела и останалите от поредицата, ако ми се отдаде възможността.

Ревю: "В плен на магията" от Рейчъл Хокинс

Издателство: Софтпрес

Поредица: Хекс Хол

Година на издаване: 2012

Страници: 272

Оценка в Goodreads: 5/5

"В плен на магията" кн.3 от трилогията "Хекс Хол" е разтърсващият финал на една незабравима трилогия, наситена с романтика, екшън, магия и хумор!

Някога смятана за вещица, а после - за демон, сега Софи е едно безпомощно момиче, лишено от спицалните си сили. Тя е сама и беззащитна, в очакване на заклетите си врагове.

За нейна изненада при срещата й с Бранник се оказва, че тя е единственото човешко същество /макар и не съвсем човешко/ в една вековна война, което може да спре унищожаването на света.

Въпреки че е лишена от магическите си способности, Софи решава да приеме това предизвикателство, какво о и да й коства то. Пътят, по който поема, я връща в гимназията за откачалки "Хекс Хол", за да се изправи пред чудовищен портал на смъртта.

*****

Определено "В плен на магията" е любимата ми книга от трилогията. Притежава всичко, което и другите книги имат, но действието се развива по-бързо, което прави книгата още по-интересна. Изпълнена с обрати и неочаквани от мен моменти, трилогията "Хекс Хол" ме остави без думи и не съжалявам, че я прочетох. Книгите си заслужават и ги препоръчвам на всички любители на фентъзито, които все още не са ги чели.

Действието във "В плен на магията" се развива по-бързо отколкото в другите две книги. Историята става все по-интересна и не успях да спра да чета цяла вечер, дори взех книгата на училище с мен, за да я дочета. Разбира се, имаше и моменти, които не очаквах и определено щях да бъда изненадана на едно място още в началото, ако приятелка не ми беше казала спойлер, но това не успя да развали удоволствието ми от четенето на "В плен на магията".

Забелязах промяната в героите от първата книга до последната. Определено всеки един от тях премина през много и това нямаше как да не им се отрази по един или друг начин. Харесвам героите, въпреки недостатъците им.

Книгите са забавни и кратки, изпълнени с доброто чувство за хумор на Софи. Харесва ми, че нищо не се проточва прекалено дълго и всичко се случва бързо, което води до малкия брой страници на книгите от трилогията, но така е много по-добре, отколкото да има излишни безинтересни моменти.

Отново останах впечатлена от стила на авторката. Рейчъл Хокинс пише изненадващо леко и увлекателно, което ме накара да забравя, че имам да уча и просто се потопих в света на "Хекс Хол".

Харесах края, но донякъде ми се искаше да бъде различен. Исках нещо повече за героите, нещо различно, което няма как да очаквам. Някой обрат, който да ме остави без думи.

Въпреки всичко харесвам трилогията "Хекс Хол", а "В плен на магията" е любимата ми книга от трите.

Completing my Goodreads Challenge

Завърших предизвикателството си в Goodreads и съм доволна от себе си. Тази година исках да прочета 40 книги и го направих. Когато започна годината не бях напълно убедена, че ще прочета 40 книги, защото покрай училище не ми остава много свободно време за четене, но успях да се справя. Дори съм "10 books ahead of schedule". Мисля, че прочетох по-голямата част от книгите през лятото. Ето и списък с книгите, които прочетох тази година и звездичките, които им дадох:

1. "Ревенант: Саможертвата" от Ейми Плъм

5/5

2. "Аз съм номер четири" от Питакъс Лор

5/5

3. "Силата на шестимата" от Питакъс Лор

5/5

4. "Възходът на номер Девет" от Питакъс Лор

5/5

5. "Мъртви преди мрак" от Шарлейн Харис

5/5

6. "Мъртви в Далас" от Шарлейн Харис

5/5

7. "Клубът на мъртвите" от Шарлейн Харис

4/5

8. "Мъртви за света" от Шарлейн Харис

5/5

9. "Мъртви на прага" от Шарлейн Харис

5/5

10. "Огнената наследница" от Сара Дж. Маас

5/5

11. "Място за убиване" от Лий Чайлд

4/5

12. "Труден за убиване"  от Лий Чайлд

4/5

13. "Сигнал за опасност"  от Лий Чайлд

4/5

14. "Лесни за убиване"  от Лий Чайлд

5/5

15. "1280 жители" от Джим Томпсън

3/5

16. "Разбий ме" от Тахере Мафи

4/5

17. "Разнищи ме" от Тахере Мафи

3/5

18. "Гордост и предразсъдъци" от Джейн Остин

1/5

19. "Рубиненият кръг" от Ришел Мийд

5/5

20. "Сянка и кост" от Лий Бардуго

5/5

21. "Престол и щурм" от Лий Бардуго

4/5

22. "Падение и подем" от Лий Бардуго

5/5

23. "Момиче за сто долара" от Робърт Паркър

2/5

24. "Нощна сянка" от Андреа Креймър

4/5

25. "Вълче биле" от Андреа Креймър

5/5

26. "Кървава роза" от Андреа Креймър

4/5

27. "Марли и аз" от Джон Гроган

4/5

28. "Гондолата на времето" от Ева Фьолер

5/5

29. "Бдение" от Лиза Макман

3/5

30. "Угасване" от Лиза Макман

4/5

31. "Сбогуване" от Лиза Макман

4/5

32. "Първият гроб отдясно" от Даринда Джоунс

5/5

33. "Неутолимо желание" от Кресли Коул

5/5

34. "Синя кръв" от Мелиса де ла Круз

5/5

35. "Декстър в мрака" от Джеф Линдзи

4/5

36. "Хекс Хол" от Рейчъл Хокинс

5/5

37. "Демонично стъкло" от Рейчъл Хокинс

5/5

38. "В плен на магията" от Рейчъл Хокинс

5/5

39. "Целувка за Ана" от Стефъни Пъркинс

5/5

40. "Сезонът на костите" от Саманта Шанън

5/5

Както забелязвате съм дала на повечето книги 4 или 5 звездички. Не съм особено претенциозна и не ми трябва много, за да харесам дадена книга. Скоро ще напиша ревюта за "Декстър в мрака", "В плен на магията" и "Целувка за Ана". А сега отивам до книжарницата, за да си взема "Алена кралица", която искам да прочета от много време.

Ще се радвам да разбера как върви вашата година и дали сте завършили предизвикателството си.

Ревю: "Демонично стъкло" от Рейчъл Хокинс

Издателство: Софтпрес

Поредица: Хекс Хол
Година на издаване: 2011
Страници: 272
Оценка в Goodreads: 5/5

Софи си мислеше, че е вещица.

Това беше и причината техните да я заточат в „Хекс Хол” – училището за откачалки с особени дарби и таланти. Когато обаче откри ревниво пазената фамилна тайна, тя разбра, че не е вещица, зооморф, фея или пък вампир. По-лошо – Софи се оказа единият от двата демона, които скитат по света. Другият е баща й.

За съжаление уникалните й сили са заплаха за всички около нея и тя решава да се подложи на рискован ритуал, чрез който Съветът в Лондон да премахне способностите й.

Когато обаче пристига в британската столица, се сблъсква с няколко стряскащи новини. Първо, и най-шокиращо: новите й приятели също са демони, за които никой не знае, че съществуват! Второ, оказва се, че отдавна е сгодена за младия лечител Кал. Трето, човекът, който е изпратен да я убие от ордена на Окото, е и най-голямата слабост на Софи – Арчър Крос.

*****

"Демонично стъкло" е едно страхотно продължение на "Хекс Хол", заслужаващо да се прочете.

Първата книга е много интересна и втората не ѝ отстъпва по нищо. Определено не е от разочароващите продължения, които започвам с големи очаквания, но после се разочаровам, защото не съм получила това, което искам.

Действието в "Демонично стъкло" се развива по-бавно отколкото в "Хекс Хол", но след средата започва да се развива по-бързо. Първата половина на книгата ми отне много повече време, а останалата книга дочетох сравнително бързо. Започна да става много по-интересно и увлекателно.

Бих казала, че "Демонично стъкло" ми хареса малко повече от "Хекс Хол". Книгата отново беше изпълнена с екшън и обрати, както очаквани, така и неочаквани. Нямам търпение да прочета и последната книга от трилогията, която в момента стои до мен, но трябва да уча и ще успея да прочета много малко днес и не знам кога ще ми остане време да прочета цялата книга, защото тази седмица ми е много натоварена.

Имаше развитие и в героите и искам да видя какво ще се случи с тях в "В плен на магията".  Харесвам книгата, както и стила на авторката. Отново се потопих във вече познатия свят на Софи. Нямаше излишни описания и скучни страници, което е един много голям плюс.

Края ме остави без думи. Не очаквах нещата да се развият по този начин и просто не знам какво да кажа. I'm speechless. Не искам да издавам никакви спойлери, затова прочетете трилогията, ако още не сте.

Книги, които искам да прочета #2

Обичам да правя постове за книги, които искам да прочета. Разтоварващи са и ми помагат да избера следващата книга, която ще си купя като посетя книжарницата. Най-вероятно ще отида другата седмица, ако намеря време покрай седемте входни, които ще правим. Струва ми се, че няма да спя много, защото ще трябва да уча по няколко предмета в един ден, а учителите са ужасни и имат прекалено големи изисквания към нас. Стига толкова за училище, нека преминем към книгите, които са в списъка ми този път.

"Ще те чакам" от Джей Лин 

Книга, която искам да прочета от миналото лято. Никога не съм си падала по любовните романчета, но от известно време много искам да прочета нещо романтично, което е забавно и разтоварващо. Тази книга ми изглежда така, защото харесвам стила на авторката. Надявам се скоро да стигна до "Ще те чакам".

"Фенка" от Рейнбоу Роуъл

Книгата ми изглежда интересна, но нямам големи очаквания. Искам да я прочета от повече от година, но доскоро не беше преведена. Чаках от много време да излезе на български и най-накрая издателство Егмонт я преведоха и скоро трябва да си я взема. Имам доста книги в списъка преди "Фенка", но все някога ще стигна и до нея.

"Дни на кръв и звездна светлина" от Лейни Тейлър

Прочетох първата книга преди около година, след като ми казаха колко е хубава и интересна, но честно казано останах разочарована, защото очаквах много повече, а книгата не се оказа нищо особено, дори ми беше скучно на места, но навсякъде виждам, че втората е много по-хубава от първата и реших да дам още един шанс на трилогията. Скоро мисля да си я взема, след като завърша няколко вече започнати поредици.

"Възпламени ме" от Тахере Мафи

След като втората книга от трилогията беше голямо разочарование за мен, реших да не се отказвам от "Разбий ме". Като цяло двете книги бяха интересни, но Джулиет е един от най-досадните и скучни герой, за които съм чела. Определено ще завърша трилогията, защото първите две книги на рафта си стоят самички и нямам търпение да прибавя и "Възпламени ме" към тях.

Ревю: "Хекс Хол" от Рейчъл Хокинс

Издателство: Софтпрес

Поредица: Хекс Хол
Година на издаване: 2010
Страници: 240
Оценка в Goodreads: 5/5

ГИМНАЗИЯТА ЗА ВЕЩИЦИ, ФЕИ, ЗООМОРФИ И ВАМПИРИ

Шестнайсетгодишната Софи не е скучна зубрачка, както изглежда на пръв поглед. Преди три години е открила способностите си на вещица, освен това знае, че баща й също е вещер. И макар да е обещала никога да не прави магии, не се стърпява и решава да помогне на една съученичка в беда... за да й причини неволно още по-големи проблеми.
За наказание я изпращат в мистериозното училище „Хекс Хол”. Там учат всички не особено примерни и неприлично специални тийнейджъри. Ако още не сте се сетили – става дума за вещици, магьосници, зооморфи и вампири. Учителите също са специални – преподавателят по литература например е вампирът лорд Байрон.
Софи решава да бъде себе си, т.е. своенравна и устата дори и в „Хекс Хол”. Още първия ден си харесва един страхотен вещер, среща смахнат призрак и си спечелва врагове – трите най-готини мацки в „Хекс Хол”, които изглеждат като супермодели, но се държат адски гадно.
Най-лошото е, че неизвестен хищник започва да напада учениците, а първият заподозрян е нейната единствена приятелка. И докато зловещите убийства зачестяват, Софи се подготвя да се опълчи срещу древен орден, създаден, за да унищожава тийнейджъри със специални способности и най-вече такива като нея.

*****

От повече от година искам да прочета Хекс Хол и дори веднъж си я бях взела в книжарницата, но в последния момент промених решението си и си взех друга книга. Още преди бях чувала страхотни отзиви за поредицата, но по неизвестни и за мен причини отлагах прочитането ѝ много дълго. Скоро най-добрата ми приятелка прочете поредицата и ми каза, че задължително трябва да я прочета колкото се може по-бързо. Знаеше, че искам да прочета книгите, затова ме заплаши и със спойлери, които за щастие запази за себе си.

Влюбих се в "Хекс Хол" още от първите страници. Още от тях разбрах, че книгата ще е страхотна и че ще харесам Софи. След всички добри коментари за тази книга, останах много доволна, че не ме разочарова. Книгата беше страхотна и никак не съжалявам, че си я купих и я прочетох.

Вместо да преговарям по английски, след натоварения учебен ден с две входни, реших да си почина и да прочета няколко глави от "Хекс Хол". Започнах я с намерението да почета малко и да спра, за да си науча, но се увлякох прекалено много и не успях да спра да чета книгата, докато не я свърших.

Книгата е мъничка и я прочетох за няколко часа, но през тези няколко часа бях в друг свят, който ме плени. Винаги съм харесвала вещици, вампири и всички митически същества. Още от малка ги обожавам и това все още продължава. Книгата обединява много различни създания, което я прави още по-интересна и увлекателна.

Потопих се в свят изпълнен с магия и мистерия. Атмосферата в книгата беше страхотна и наистина можех да усетя магическия свят. Криминалния мотив в книгата е на ниво. Наистина не бях сигурна кой е убиеца, до края. Разбира се, като всяка добра книга, "Хекс Хол" имаше своите неочаквани обрати, които определено не бях предвидила.

Останах приятно изненадана от начина, по който се разви книгата. Сюжетът беше хубав и за няколкото часа през които четох книгата не ми стана скучно нито веднъж. Има много книги, които са ми интересни, но има един момент, в който действието е в застой и почва да ми става скучно, преди отново да започне да става интересно. Нямах такъв проблем с "Хекс Хол".

Рейчъл Хокинс пише много леко и приятно. Увлякох се в историята и загубих представа за времето и спрях да се притеснявам и стресирам за училище докато четях книгата. Разтоварваща и забавна, "Хекс Хол" надмина очакванията ми.

Главната героиня Софи бързо се превърна в герой, който обичам. Има невероятно чувство за хумор и страхотен сарказъм. Разбира се, че си имаше и своите глупави тийнейджърски моменти, но все пак е на шестнайсет. Софи е един наистина прекрасен персонаж и ще ми е трудно да се разделя с нея след последната книга от трилогията. Много харесвам и Джена. Има нещо в нея, което просто ме накара да я обикна и сега не мога да си представя книгата без нея, защото е страхотен герой.

Действието се развива бързо и това ме накара да разгръщам бързо страниците. Книгата беше наистина едно страхотно преживяване в света на Софи. Нямам търпение да прочета всички книги от трилогията и да разбера как ще завърши. Остават ми още към 100 страници от "Демонично стъкло" и ще свърша книгата още днес и утре или в понеделник очаквайте ревюто ми.

Препоръчвам книгата на тези от вас, които си търсят нещо свежо и не натоварващо, с хубаво чувство за хумор и мрачна атмосфера на места.

Facebook Page

Реших да си направя страница във Facebook. Ще се радвам, ако я харесате. Там ще споделям ревюта, снимки и ще изразявам накратко мнението си за някои книги, на които не съм написала ревю или чета в момента.

https://www.facebook.com/World-of-books-and-pages-629485650471627/