Ревю: "Ветровете на Салем" от Мелиса де ла Круз

Книга трета от поредицата "Вещиците от Ийст Енд" от Мелиса де ла Круз

Ревю на книга първа - "Вещиците от Ийст Енд"

Ревю на книга втора - "Целувката на змията"

Публикацията съдържа спойлери от първата и втората книга!

Издателство: Еклиптик
Поредица: Вещиците от Ийст Енд
Година на издаване: 2014
Страници: 306
Оценка в Goodreads: 5/5

Фрея Бошан е хваната в капана на 1692 г. в Салем без спомени за своето минало. Тя е върната назад във времето от могъщ и силен враг, отделена от векове от майка си Джоана и сестра си Ингрид и съвсем сама. А това изобщо не е добра новина за една вещица от XXI век. Да не говорим и за непосредствената заплаха от сблъсъка ? лице в лице с богатото и влиятелно семейство Пътман. Когато нейните приятелки Мърси и Абигейл я обвиняват в магьосничество, Томас Пътнам я обвинява в убийство и така използва възможността да разшири земите си до град Салем. Ако Фрея бъде хваната да използва магия, тя не само отново ще бъде принудена да преживее Салемския процес, а под въпрос ще бъде поставено и нейното безсмъртие.
По същото време през XXI век в Норт Хемптън също си имат своите проблеми. Джоана и Норман се срещат с Оракула за съвет, а Фреди, заедно със своите съюзници – елфите, търсят изгубения тризъбец, който може да открие проход във времето и така да върнат сестра му обратно. Но се оказват сред поредната опасност – тризъбецът се намира в лапите на дракона Джормундгандер. Когато Ингрид се сблъсква със старата си любов в лицето на бог Тор, сама поставя любовта си към Мат Нобъл под съмнение. Местейки се между миналото и настоящето, с непредсказуеми и главозамайващи заговори и обрати, „Ветровете на Салем“ несъмнено ще омагьосат всичките си поклонници.

Мисля, че това е любимата ми книга от трилогията. Беше ми най-интересна и определено си струваше прочита. Един хубав финал на една трилогия, която ме завладя.

Мелиса де ла Круз отново не ме разочарова. "Ветровете на Салем" беше написана по много добър начин. Книгата е увлекателна и интересна и задържа вниманието ми до края. Отново имаше някои обрати и неочаквани моменти.

Книгата се развиваше в две различни времена, защото в края на "Целувката на змията" Фрея се върна в миналото. Проследяваме живота на Фрея в Салем и на Джоана и Ингрид в наши дни. Получило се е едно много увлекателно преплитане между двете времена, заради което харесах книгата още повече.

Много ми хареса това, че Фрея е в Салем. Историята на града винаги ми е била интересна и много се зарадвах, че ще разбера повече за това, което се е случило. Мелиса де ла Круз е включила и реално съществуващи личности, което направи книгата още по-интересна за мен. Хареса ми историята на Фрея в "Ветровете на Салем", защото беше нещо по-различно от предните книги и наистина успя да ме спечели.

Разбираме и повече за Необятното, в което Фреди Бошан е прекарал много време и ми беше интересно да видя през какво е преминал героя. Получихме и отговори на въпроси, които са още от първата книга и успяха да ме изненадат.

Книгата от една страна завърши с отворен край, което донякъде не ми хареса, но щом авторката е решила така, аз ще уважа решението ѝ, но все пак се надявам на още книги, които се развиват в този свят и да разбера какво ще се случи.

Надявам се издателство Еклиптик да издадат и "Triple Moon" - spin-off на "Вещиците от Ийст Енд". Книгата проследява близначките Марди и Моли, които са изпратени при Ингид, за да овладеят магията си и книгата звучи наистина интересно.

Благодаря на издателство Еклиптик за предоставената възможност да прочета книгата.

Goodreads | Melissa de la Cruz | Купи | Купи трилогията с 35% отстъпка  

Ревю: "Целувката на змията" от Мелиса де ла Круз

Книга втора от поредицата "Вещиците от Ийст Енд" от Мелиса де ла Круз

Ревю на книга първа - "Вещиците от Ийст Енд"

Публикацията съдържа спойлери от първата книга - "Вещиците от Ийст Енд"

Издателство: Еклиптик
Поредица: Вещиците от Ийст Енд
Година на издаване: 2014
Страници: 306
Оценка в Goodreads: 4/5

Едва всичко в незабележимото градче Норт Хемптън се е успокоило след намесата на жените от семейство Бошан, когато отново се обърква. Братът-близнак на Фрея Фрир– или Фреди, е успял да се измъкне от Необятното с ужасяващо подозрение, че не друг, а именно Килиан Гарднър, годеникът на Фрея, е разрушил моста Бофрир, а обвинени за това се оказват Фрир и Локи, братът на Балдер.
Фрир очаква от Фрея да запази тайните му, но семейният мир е нарушен, тъй като той не крие намерението си да си отмъсти на виновника за заточението си в Необятното. Докато чака нещо да се случи, дните му преминават в безделие, сърфиране в мрежата, компютърни игри, обвинения и… влюбване в неподходящото момиче.
Докато Фрея се мъчи да не допусне брат й да причини зло на човека, когото обича, Ингрид се изправя пред сериозен проблем. Приятелят й детектив Мат Нобъл се оказва в центъра на сложно разследване. И когато замесените в него същества от друг свят – елфите, имат нужда от нейната помощ, тя трябва да направи най-трудния си избор: да им помогне да се върнат в техния свят, който те са забравили къде се намира, или да остане вярна на любовта си към Мат и да му признае истината – че тя е вещица.
Духът на мъртва млада жена от миналото се опитва да осъществи контакт с Джоана. Дали за да им навреди, или за да ги предупреди?
В Деня на Благодарността се случва невероятното, когато престъпникът, заради когото Фрир търпи незаслушено наказание, е разкрит, но може би е прекалено късно да се спре онова, което Локи е планирал и започнал да осъществява – отмъщението си към Фрея.

След като "Вещиците от Ийст Енд" от Мелиса де ла Круз се превърна в една от любимите ми книги, нямаше как да не започна да чета продължението веднага след като завърших първата книга. "Целувката на змията" не ме разочарова и мисля, че е едно много добро продължение на поредицата. Въпреки, че харесах първата книга малко повече от тази, смятам, че и двете книги са много интересни и увлекателни и си струва да се прочетат.

Действието в "Целувката на змията" се развива по-бавно отколкото във "Вещиците от Ийст Енд" и това е основната причина да дам на книгата 4 вместо 5 звезди в Goodreads. Обикновено не харесвам книги с бавно действие, защото ми се струват скучни и безинтересни, но романът на Мелиса де ла Круз прави изключение. Намирам книгите на авторката за много интересни и се четат изключително лесно без да натоварват читателя, което за мен е от огромно значение.

Краят на „Вещиците от Ийст Енд“ беше неочакван и ме накара веднага да прочета първите няколко глави от втората книга. Нямах търпение да разбера какво ще се случи и как ще се развие действието, защото края ме остави с много отговори. На голяма част от тях получихме отговори, но някои останаха за третата книга, което ме държеше в още по-голямо напрежение. 

В „Целувката на змията“ се запознаваме и с нови герои, някои от които ми се сториха симпатични. Разбираме повече и за Фрир – брата на Фрея и Ингид, който се завърна в края на „Вещиците от Ийст Енд“. Героят не ми допадна особено много. Вещиците от семейство Бошан отново бяха изправени пред затруднения и проблеми, с които трябваше да се справят. Въпреки, че вече са върнали магията си и са свободни отново да я използват, бедите не спират да съпътстват семейството.

Определено се радвам, че прочетох книгите и отделеното време си струваше. Препоръчвам ги на всички, които харесват вещици или искат да си дадат малко почивка от Young Adult книги.

Благодаря на издателство Еклиптик за предоставената възможност да прочета книгата.

Goodreads | Melissa de la Cruz | Купи | Купи трилогията с 45% отстъпка 

December Wrap Up and January TBR

През декември прочетох пет книги. Училището отнема голяма част от свободното ми време и не ми остава достатъчно време за четене. Прекарах ваканцията със семейството си и приятели и отново нямах достатъчно време за книги.

Книгите, които прочетох през декември:

1. "Феноменът" от Мари Лу - ревю
2. "Героят" от Мари Лу - ревю
3. "Вещиците от Ийст Енд" от Мелиса де ла Круз - ревю
4. "Целувката на змията" от Мелиса де ла Круз - очаквайте ревю
5. "Далеч от очите, далеч от ума" от Мерилин Кей - Може би ще напиша ревю на всички книги, след като ги прочета, защото нямам много какво да кажа за тази книга.

Надявам се през януари да прочета поне седем книги, но ще ми е доста трудно, заради училище и всички контролни които ще правим този месец. Ще се постарая да намеря повече време за четене.

Книгите, които искам да прочета през януари:

1. "Маскарад" от Мелиса де ла Круз
2. "Ветровете на Салем" от Мелиса де ла Круз
3. "Свирепа жега" от Ричард Касъл
4. "Смъртоносна жега" от Ричард Касъл
5. "Ледена жега" от Ричард Касъл
6. "Адска жега" от Ричард Касъл
7. "Буря иде" от Ричард Касъл

В списъка ми за януари има седем книги. Преди малко завърших "Маскарад" от Мелиса де ла Круз и скоро ще напиша ревю на книгата. Ще прочета и още една книга на Мелиса де ла Круз - "Ветровете на Салем" - третата книга от "Вещиците от Ийст Енд". След края на втората книга нямам търпение да прочета и тази. Най-накрая се сдобих и с книгите на Касъл, които съм си харесала от много време.

Favourite And Least Favourite Books I Read in 2015

И тази година мина сравнително бързо и реших да говоря за любимите ми книги, които прочетох през 2015, както и за тези, които по една или друга причина не харесах. Като цяло през 2015 прочетох много страхотни книги, но имаше и някои разочарования.

Любими книги, прочетени през 2015:

"Рубиненият кръг" от Ришел Мийд

Изключително добър финал на една невероятна поредица. Обичам героите и начина на писане на Ришел Мийд и въпреки, че прочетох книгата преди месеци, все още не мога да приема, че трябва да се разделя с героите, които харесвам толкова много.

"Първият гроб отдясно" от Даринда Джоунс - ревю

Пълна с хумор, забавни моменти и страхотни момчета, определено нямаше как да не включа "Първият гроб отдясно" към любимите ми книги. Не знам защо не проявих желание да прочета книгите по-рано. Много съжалявам, че издателството спряха да издават поредицата, но дори и незавършена си струва да се прочетат преведените книги.

"Аз съм номер четири" от Питакъс Лор

Обичам извънземни и всичко свързано с тях и никой не може да ме убеди, че не съществуват. Нямаше как да не прочета "Аз съм номер четири". Останах приятно изненадана колко интересна беше книгата и стана една от любимите ми.

"Огнената наследница" от Сара Дж. Маас

Прекрасно продължение на любима поредица. Обичам "Стъкленият трон" и след като прочетох първата книга, нямах търпение втората да излезе, а чакането на третата книга беше прекалено дълго и си взех книгата още първия ден когато излезе. След това се направих на болна само за да остана вкъщи и да я дочета. Нямам търпение за "Queen of Shadows" и да видя какво ще се случи!

"Вещиците от Ийст Енд" от Мелиса де ла Круз - ревю

Приятни персонажи и история. Още от малка харесвам вещици и тази книга възобнови интереса ми към тях. Въпреки, че действието се развиваше бавно, все пак бях пленена от историята и от писането на Мелиса де ла Круз.

"Сезонът на костите" от Саманта Шанън - ревю

Може би най-хубавият подарък, който получих за рождения си ден. Обичам да получавам книги, особено ако са хубави като "Сезонът на костите". Изключително интересна и пленяваща. Не я оставих докато не я прочетох. Харесах главната героиня и света, който Саманта Шанън е създала.

"Легендата" от Мари Лу - ревю
Исках да прочета книгата повече от година и най-накрая стигнах до нея. Накрая се ядосвах, че не я прочетох по-рано, защото е страхотна. Бързо харесах героите и сюжетът беше много интересен. "Легендата" стана една от любимите ми трилогии и с удоволствие бих прочела и други книги от Мари Лу.

"Мъртви преди мрак" от Шарлейн Харис

Дори не съм сигурна защо харесах книгата толкова много. Идеята не е нищо ново и е често срещана, а главната героиня не ми беше кой знае колко приятна на моменти, но въпреки всичко обикнах поредицата. Шарлейн Харис пише по увлекателен начин, а това е може би най-важното нещо за мен в една книга.

"Лесни за убиване" от Лий Чайлд

Четвъртата книга от поредицата "Джак Ричър" определено ми хареса най-много от петте, които съм чела, като петата все още не съм завършила. Беше най-интересната и увлекателна. Определено ще продължа с поредицата и се надявам на още хубави изненади от Лий Чайлд.

Книги, които ме разочароваха и не успях да харесам:

"Разнищи ме" от Тахере Мафи - ревю

Останах разочарована от продължението на "Разбий ме" главно заради Джулиет, която не можех да понасям през по-голямата част от книгата. Беше изключително дразнеща. Харесах първата книга от трилогията, но мисля, че имаше още какво да се желае. Определено ще прочета и "Възпламени ме" и се надявам Джулиет да стане по-силна и приятна.

"Лабиринтът: Последният кандидат" от Джеймс Дашнър

Донякъде започнах да чета книгата защото ме накараха, но и бях любопитна какво ще стане. Така и не успях да прочета книгата. Беше скучна и не успя да задържи вниманието ми. Много пъти се опитвах да я чета, но просто не мога. Харесах "Лабиринтът: Невъзможно бягство", след това няколко месеца се мъчих с втората книга и вече се предавам. Не мисля, че някога ще завърша трилогията.

"Бдение" от Лиза Макман - ревю

Книгата много ми напомня на "Чужди очи". Издадена е преди книгата на Джил Хатауей, но нямаше как да не направя връзка между двете книги. Като цяло "Бдение" не беше лоша, но имаше много какво повече да се желае, защото идеята е хубава, но не мисля, че е развита правилно. Дочетох трилогията. Става по-хубава с всяка следваща книга.

"Кървава луна" от Бенджамин Пърси

Едвам успях да прочета половината книга. Начина на писане ми се стори скучен и не успях да харесам книгата. Започнах я с големи очаквания, но накрая останах разочарована. Може би някой ден ще я дочета, ако нямам нищо друго за четене.

"Алена кралица" от Виктория Айвярд - ревю

Може би някой от вас са изненадани, че не съм харесала точно тази книга. След всички положителни ревюта и добри отзиви имах големи очаквания и се надявах на нещо много по-интересно, но не успях да харесам нито главната героиня, нито начина на писане на Виктория Айвярд и "Алена кралица" определено е най-голямото разочарование за мен през 2015. Не съм сигурна дали ще продължа с поредицата, най-вероятно ще прочета и втората книга и се надявам да е по-добра от първата, ако не е, няма да продължа с поредицата.

Ревю: "Вещиците от Ийст Енд" от Мелиса де ла Круз

Книга първа от поредицата "Вещиците от Ийст Енд"

Издателство: Еклиптик
Поредица: Вещиците от Ийст Енд
Година на издаване: 2014
Страници: 310
Оценка в Goodreads: 5/5

В незабележимото, но красиво и обвито в мъгла градче Норт Хемптън, времето сякаш е спряло и всичките му жители водят тихо и спокойно съществувание. Трите жени от семейство Бошан – Джоана и двете ѝ дъщери Ингрид и Фрея, пазят стара тайна – те са безсмъртни древни създания, които хората наричат ту магьосници, ту валкирии… Но и трите са принудени да се подчиняват на наказанието си – забрана, наложена им от Белия съвет, която не им позволява да използват даровете си.
Но тяхна стихия винаги са били… магиите.
Джоана може да върне в света на живите мъртвец. Ингрид има дар да „вижда” в бъдещето и умее да връзва възелчета, които помагат за всичко – от безплодие до изневяра. А непокорната Фрея може да ти забърка невероятен елексир, който ще облекчи страданията и ще ти върне любовта.
В продължение на векове и трите стриктно са спазвали наказанието си, потискайки магическите си способности. Само че на Фрея това се отдава все по-трудно – годежът ѝ с Браян Гарднър наближава, а тя има сложна романтична връзка с неговия брат, Килиън.
Скоро Джоана и Ингрид също се сблъскват с неочаквани дилеми и трите жени разбират, че няма да могат още дълго време да потискат способностите си. Затова вадят вълшебните си пръчици, изтупват праха от древната книга със заклинания и започват да помагат на всички, които имат нужда от малко и невинно вълшебство в живота си.
Но лошите предзнаменования не закъсняват. Тъмните и тайнствени сили на злото се опитват да унищожат Норт Хемтпън, който държи заключена портата между двата свята – на боговете и на хората. Затова и на трите ще им се наложи да използват цялата мощ на магията си, но забраната все още тегне над тях и те ще имат нужда от помощ в борбата срещу невидимото зло…

Когато започнах "Вещиците от Ийст Енд" бях почти напълно сигурна, че ще ми хареса, защото вече съм запозната със стила на Мелиса де ла Круз и мога да кажа, че обичам начина, по който пише и е страхотен разказвач. Авторката не ме разочарова и определено много харесах книгата.

Открих книгата преди известно време, благодарение на сериала направен по нея. Гледала съм първия сезон на сериала и ми хареса и си казах, че задължително трябва да прочета книгите, но ми отне много време да стигна до тях. Не знам защо отлагах толкова много време прочитането им, но се радвам, че най-накрая имах възможността да се докосна до света, създаден от Мелиса де ла Круз.

За феновете на сериала ще кажа, че сериалът и книгата нямат почти нищо общо. Има герои в книгата, които ги няма в сериала и обратното. Книгата на Мелиса де ла Круз ми хареса повече от сериала, но определено и двете не са за изпускане.

"Вещиците от Ийст Енд" е написана увлекателно и интересно. Чете се с лекота. Когато започнех да чета губех представа за времето и обръщах бързо страниците, без дори да усетя. Отне ми много време да прочета книгата, защото тази седмица ми беше натоварена, но ако имах повече свободно време най-вероятно щях да я прочета за ден или два. Самият сюжет пленява и ще почна втората книга - "Целувката на змията" след малко.

Хареса ми да съм в света на героите. Вещиците отчасти са представени по "традиционния" начин - летят с метли и имат магически пръчки, което според мен беше страхотно, защото повечето книги за вещици, които съм чела странят от тази представа за тях.

Сестрите Фрея и Ингрид са пълна противоположност, но харесах и двете. Ингрид е библиотекарка и мога да открия част от мен в нея, защото и тя обича да чете и да бъде заобиколена от книги. Ингрид е по-голямата сестра и е по-сдържана и води по-спокоен живот от Фрея. Въпреки това не мога да кажа, че беше скучна героиня.

Фрея води по-вълнуващ живот от Ингрид. Работи като барманка и до голяма степен успехът на бара се дължи на нея. Има много по-различен начин на мислене от сестра си. За мен Фрея беше по-интересна героиня от Ингрид и четох главите за нея с малко по-голям интерес.

Действието не се развиваше много бързо, но въпреки това "Вещиците от Ийст Енд" беше интересна книга. Нещо което много ме изненада беше, че имаше преплитане между тази и друга поредица на Мелиса де ла Круз - "Синя кръв". За няколко страници се появиха Мими Форс и Оливър и ми напомниха, че трябва да прочета "Маскарад" - втората книга от "Синя кръв".

Във "Вещиците от Ийст Енд" имаше моменти, които ми се сториха изключително глупави и недообмислени, докато ги четях, но когато прочетох последните 30-40 страници всичко си дойде на мястото. Определено не очаквах края и останах изненадана от обратите. Нямаше как да ги предвидя. Епилогът на книгата ме накара да кажа "Не!" и да оставя книгата настрана и след това отново да препрочета няколко реда от него. Мелиса де ла Круз не спря да ме изненадва до последната страница.

Прочетох "Вещиците от Ийст Енд" с голямо удоволствие и определено ще продължа с поредицата. Препоръчвам книгата на всички, които харесват вещици и фентъзи.

Благодаря на издателство Еклиптик за предоставената възможност да прочета книгата.

Goodreads | Melissa de la Cruz | Купи

Ревю: "Героят" от Мари Лу

Книга трета от трилогията "Легендата"

Ревю на "Легендата" от Мари Лу

Ревю на "Феноменът" от Мари Лу

Издателство: Хермес
Поредица: Легендата
Година на издаване: 2015
Страници: 336
Оценка в Goodreads: 5/5

Той е легенда.
Тя – феномен.
Кой от двамата ще се превърне в герой?

 Дей научава, че с него са провеждани експерименти, които са увредили мозъка му. И че му остават няколко месеца живот. Въпреки че обича Джун повече от всичко, той я напуска. За да й позволи да продължи живота си и да допринесе за промяната на републиката. Дей заминава за Сан Франциско заедно с по-малкия си брат Идън, изгубил зрението си вследствие на заразата.
По настояване на Електор Андън Джун се завръща в републиката и започва да се подготвя за лидер на Сената. Въпреки че е едва на шестнадесет и без опит, тя има най-големи шансове да се превърне в дясната ръка на младия управник. И да сподели живота му.
Смъртоносната зараза плъзва и из колониите. Тя слага край на временното примирие между двете части на постапокалиптична Америка. Колониите отчаяно се нуждаят от серум и поставят ултиматум на републиката.
Джун узнава, че лек срещу заразата може да бъде открит в кръвта на Идън. Обръща се за помощ към Дей, когото не е виждала от осем месеца. Единствено той би могъл да спаси живота на хиляди поданици на републиката. Застрашавайки този на брат си.
Ще намерят ли серум, преди да е станало прекалено късно? Могат ли Дей и патриотите да се изправят срещу армията на колониите и да я победят?

Мисля, че единственото нещо, което мога да направя в момента, след като прочетох "Героят" е да напиша колко много обичам трилогията и колко силни емоции предизвика в мен. Струва ми се, че дълго време ще тъгувам за героите, при които повече няма да се върна и за света, в който бях въвлечена. Обичам всяка страница от трилогията и искам още, но за съжаление стана време да се разделя с още една любима поредица. Определено "Легендата" се нарежда сред най-любимите ми книги. Наслаждавах се на всяка минута, която отделих, за да прочета трилогията. Не съжалявам, че прочетох книгите - напротив - щастлива съм, че го направих, защото открих една нова любима авторка, чиито книги успяха да ме докоснат.

"Героят" беше прекрасен завършек на трилогията! Книгата беше изпълнена с екшън, обрати, битки и някои емоционални за мен моменти. Струва ми се, че действието се развиваше малко по-бързо отколкото в предните две книги, което означава, че се развиваше наистина бързо. Нямаше момент, в който книгата да ми стане скучна или да ми се прииска да я оставя. "Героят" беше толкова динамична и интересна книга, която когато започнех да чета, след това ми беше изключително трудно да оставя, защото исках само да чета, но заради училище нямах достатъчно време последните няколко дена и успях да завърша книгата чак днес.

Хареса ми развитието на героите и колко много се промениха и израснаха в тези три книги, колко голяма разлика има от началото на "Легендата" до края на "Героят". Дей и Джун жертваха много, което допринесе изключително много за развитието на героите. Те са един страхотен екип, както и двойка. Въпреки, че в трилогията не беше наблегнато на романтиката, все пак можех да усетя връзката и химията между тях, която просто ме стопляше отвътре. Дей и Джун имаха своите слаби и силни моменти, допускаха грешки и се учеха от тях и затова ги обичам толкова много. Изключително силни и смели персонажи, които нямаше как да не харесам.

Краят на трилогията ме впечатли изключително много. Толкова много емоции бушуваха в мен, докато четях. Имаше толкова много обрати, които ме караха да плача, да се радвам и отново да плача. Мари Лу беше написала всичко по толкова добър начин, който нямаше как да не ме докосне. Отдавна не съм чела толкова добър и емоционален за мен край, дори се съмнявам, че някога съм и мисля, че това е най-хубавия финал на трилогия, поредица или книга, който някога съм чела. Всичко беше изпипано до последния детайл.

Искам да кажа много неща за "Героят", но не мога да изразя всичко в поста, заради спойлери. Обичам тази трилогия толкова много и ако все още не сте я прочели, направете го, защото си заслужава и няма да съжалявате.

Winter is Coming Book Tag

Сняг: Красиво е когато всичко е затрупано с него, но след това започва да се топи.
Книга/Поредица, която сте харесвали в началото, но по средата вече сте изгубили интерес.

"Хроники на чародейците" от Ками Гарсия и Маргарет Стоъл. Обичам "Прелестни създания" и много ми се искаше поредицата да продължи да бъде толкова хубава, но втората книга беше ужасна. Бях я започнала с големи очаквания и след около 50 страници я оставих и едвам успях да я прочета след повече от година, когато нямах какво друго да чета.

Снежинка: Нещо красиво и винаги различно.
Изберете книга, която се отличава от всички останали книги, които сте чели.

"Играта на Ендър" от Орсън Скот Кард. Книгата е интересна и увлекателна. Наистина е нещо различно и я препоръчвам на всички, които харесват фантастика. Филмът също е много хубав и бих го гледала поне още няколко пъти с удоволствие, но книгата е по-хубава и наистина ми направи много добро впечатление.

Снежен човек: Винаги е забавно да направите един със семейството си.
Книга, която е подходяща за цялото семейство.

"Аз съм номер четири" от Питакъс Лор. Мисля, че книгата е подходяща.

Коледа:
Книга, която носи радост и ви е накарала да се стоплите отвътре, докато сте я чели.

Поредицата "Кръвни връзки". Обичам героите и Сидни и Ейдриън като двойка. Краят на поредицата беше разкошен.

Дядо Коледа: Той носи чудесни подаръци.
Желана от вас книга, която искате да получите за Коледа.

"Ще те чакам" от Джей Лин. Каня се да си купя книгата от повече от година, но или не съм в настроение за романтични романи, или имам прекалено много непрочетени книги, които трябва да прочета.

Целене със снежни топки: Понякога може да боли когато те ударят.
Книга, която ви е накарала да изпитате силна емоция като тъга или гняв.

"Предани" от Вероника Рот. Няма да издавам спойлери, но плаках много.

Пързаляне: Всички го обичахме, когато бяхме малки.
Книга, която сте харесвали когато сте били деца.

Определено "Пипи Дългото Чорапче" беше любимата ми книга когато бях малка. Препрочитала съм я много пъти и винаги ми беше интересна.

Измръзване:
Книга, която ви е разочаровала.

"Алена кралица" от Виктория Айвярд. Очаквах много повече от книгата след като прочетох само положителни ревюта. Много ми се искаше да я харесам, но не успях. Стори ми се, че света не беше изграден достатъчно добре и до голяма степен заради това не успях да харесам книгата, а и писането на Виктория Айвярд ми се стори леко скучно.

Елен: Нещо, което ни е скъпо.
Книга, която има сантиментална стойност за вас.

"Дневниците на вампира" от Л. Дж. Смит, защото е първата YA поредица, която прочетох.