Ревю: “Лабиринтът: В обгорените земи” от Джеймс Дашнър

Лабиринтът е само началото…

Решаването на загадката на Лабиринта трябваше да сложи точка.

Томас бе сигурен, че след като избягат от него той и езерните ще си върнат предишния живот. Макар никой да не знаеше какъв е бил той. Обгорена от слънчеви изригвания, изпепелена от жесток климат, Земята се е превърнала в пустиня. Но ЗЛО не е приключила с тях. Вторият етап току-що е започнал.

Тук няма правила! Не се надявайте на помощ! Или успяваш, или умираш!

Езерните имат две седмици, за да прекосят Обгорените земи, най-пострадалата от изригванията част на Земята, и да се доберат до безопасно място. Но ЗЛО се е погрижила по пътя им да има нови променливи, които да обърнат шансовете срещу тях.

Приятелства ще бъдат подложени на изпитание. Лоялността ще бъде предадена. Нищо няма да е както преди.

Вече има други. Тяхното оцеляване зависи от унищожението на езерните – а те са решени да оцелеят.

****

Какво не ми хареса:

Книгата не беше лоша, но не мога да кажа, че ми хареса. Начинът на писане на Джейм Дашнър за мен е скучен и безинтересен. Имах големи очаквания за тази книга, защото първата определено ми хареса повече и моя приятелка ми каза, че “В обгорените земи” ѝ е хареса повече отколкото “Невъзможно бягство”, но накрая останах разочарована. Във “В обгорените земи” има нови герои и не харесвам повечето. Действието се развиваше бавно. През по-голямата част от книгата имах чувството, че нищо не се случваше и интересните моменти бяха малко. Ентусиазмът ми да прочета “Лабиринтът: В обгорените земи” се изпари след първите няколко страници. Книгата беше скучна от самото начало и след първите няколко глави ми се искаше да я върна при другите ми книги, да я оставя там и никога повече да не я погледна.

Томас ме дразнеше през цялата книга. Героят не беше добре развит и това допълнително убиваше желанието ми да прочета “В обгорените земи”. Не мисля, че съм чела друга книга с толкова досаден главен герой.

Имах чувството, че липсват описания. Когато чета, не харесвам, когато автора се увлича в прекалено много детайли и ненужни подробности, но не знам как половината герои изглеждат. При повечето няма описание на външен вид или е споменато само веднъж в първата книга. Няма описание на Томас.

Преди да започна книгата, моя приятелка ми каза, че това е една от най-добрите книги, които е чела някога и това ме накара да очаквам много повече и се опитах да харесам В “Лабиринтът: В обгорените земи”, но ми стана интересна последните няколко глави и все пак бях отегчена от време на време. Каза ми, че е останала изненадана на няколко места, но аз не бях. Обърках се веднъж, но не мога да кажа, че бях изненадана. Може би бях прекалено отегчена от начинът на писане на Джеймс Дашнър, за да обърна внимание на изненадващите моменти.

Какво ми хареса:

Плотът. Може би това беше единственото нещо, което ми хареса много и заради което прочетох книгата до края. Харесвам повечето герои и имаше някои забавни моменти.