Джулиет е избягала в Пункт Омега - място за хора с дарби като нея и щаб на бунтовническата съпротива. Най-накрая тя е свободна от Възобновителите, свободна от плана им да я използват като оръжие, свободна да обича Адам. Но Джулиет никога няма да може да се раздели със смъртоносното си докосване. Нито пък от Уорнър, който я иска повече, отколкото тя би могла да си представи. Преследвана от миналото си и ужасена от бъдещето, Джулиет знае, че ще трябва да избере между това, което иска, и това, което мисли за правилно. Решение, което би могло да включва и избор между сърцето й и живота на Адам.
*****
Скъпа Джулиет, може ли да спреш постоянно да плачеш и да се оплакваш.
Може би през 80% от книгата Джулиет плачеше, което беше доста изнервящо и
неприятно. Постоянно ми се искаше да се стегне и да видя по-силната
Джулиет, която е съвсем наясно и приема как стоят нещата, а не
непрестанно плачещата. Съжалявах Джулиет, а не ми харесва когато започна
да съжалявам героите, за които чета, защото обичам да са силни и дори с
всички пречки, пред които са изправени, да продължат с високо вдигната
глава.
Книгата
не беше лоша. Дори ми хареса повече от първата, от която не бях много очарована. Мисля, че можеше да бъде и още по-хубава. Харесва ми как
Тахере Мафи пише и начина ѝ на изразяване. Потънах в света на Джулиет за
няколко дена и когато книгата свърши не исках да го напускам, защото ми
харесваше да бъда част от него. Определено ще прочета третата книга и
наистина се надявам да видя Джулиет в по-добра светлина.
Освен образът на Джулиет, който през по-голямата част от времето ме
дразнеше, но въпреки всичко харесвам главната героиня. Има нещо в нея,
което все пак ме накара да я харесам. Джулиет е наранявана безброй много
пъти и е минала през адски много трудности, но все още е мила и
човечността в нея е възхитителна за човек с подобно минало.
В тази книга се появи и любовен триъгълник, който изненадващо не ме
дразнеше. Някак си досега успях да стоя далеч от спойлери за поредицата и
не знам кого ще избере Джулиет, но мисля, че ще свърши с Адам.
I'm team crazy boyfriend. Има нещо очарователно в Уорнър и ми
харесва колко заплетен е образа му и как постоянно разбираме нови неща
за него, някой от които ме оставиха изненадана.
В "Разнищи ме" разбираме много за Кенджи и моменти от миналото му. Той е
страхотен и забавен герои и ми допада. Кенджи е единствения, който каза
истината на Джулиет и беше директен и не увърташе.
Имаше няколко изненадващи моменти в книгата и един, който определено не
очаквах и ми трябваше малко време, за да осмисля прочетеното. Мисля, че
Джулиет направи правилния избор за Адам в "Разнищи ме", но ще видя как
ще се развият нещата в следващата книга, която нямам търпение да
прочета.
0 коментара:
Публикуване на коментар