The Sick Book Tag

Не мислех да правя тага, но се разболях, докато съм на море и реших все пак да го направя, докато стоя изолирана от света в стаята и всички са на плаж.

1.Диабет - сладка книга, наистина сладка. - не чета сладки романтични романчета. Просто не са за мен.

2.Едра шарка - книга, която си прочел веднъж и никога повече няма да прочетеш. - "Сълза" от Лорън Кейт. Едвам я прочетох веднъж и няма да повторя това мъчение.

3.Грип - книга, която се разпространява като вирус. - "Разбий ме" от Тахере Мафи

4.Цикъл - книга, която четеш всеки месец, година или просто често. - не обичам да препрочитам книги, но съм чела "Град от кости" два пъти.

5.Безсъние - книга, която те е държала будна цяла нощ. - "Обсидиан" от Дженифър Л. Арментраут

6.Амнезия - книга, която е забравена и се е провалила да остави траен отпечатък в теб, трайно впечатление. - "Пленница на смъртта" от Мег Кабът 

7.Астма - книга, която те остави без дъх. - "Огнената наследница" от Сара Дж. Маас

8.Недохранване - книга, която не дава храна за размисъл - "Прелестен мрак" от Ками Гарсия и Маргарет Стоъл 

9.Travel sickness - книга, която те отведе на пътуване през времето и пространството. - ще повторя много хора и ще кажа "Скъпоценни камъни" от Керстин Гир, защото това е единствената поредица за пътуване във времето, която съм чела.

BookTubeAThon

За първи път се включвам и мисля, че ще бъде доста забавно. Не знам дали ще успея да прочета и седемте книги за седем дена, но ще опитам. Ще се проведе от 3 до 9 август, което е другата седмица.

1. Прочети книга със синьо на корицата

"През вселената" от Бет Рейвис

Корицата не е изцяло синя, но цвета се забелязва на места.

2. Прочети книга на автор, който има същата първа буква на фамилното име като твоята

"Кървава луна" от Бенджамин Пърси

В момента чета книгата, но сега съм на море и няма да мога да я прочета до края на седмицата и ще я прочета по време на BookTubeAThon.

3. Прочети нечия любима книга

"Един изстрел" от Лий Чайлд

4. Прочети последната книга, която си придобил

"Клубът на мъртвите" от Шарлейн Харис

5. Прочети книга без да я оставяш

"Нощна сянка" от Андреа Креймър

6. Прочети книга, която наистина искаш да прочетеш

"Гондолата на времето" от Ева Фьолер

7. Прочети седем книги

"Мъртви за света" от Шарлейн Харис

Това са книгите, които си избрах да прочета. Силно се надявам да успея и книгите да ми харесат. След като ги завърша, ще им напиша ревюта и ще споделя мнението си с вас.

Успех на всички, които ще се включат!

Ревю: "Разнищи ме" от Тахере Мафи

Джулиет е избягала в Пункт Омега - място за хора с дарби като нея и щаб на бунтовническата съпротива. Най-накрая тя е свободна от Възобновителите, свободна от плана им да я използват като оръжие, свободна да обича Адам. Но Джулиет никога няма да може да се раздели със смъртоносното си докосване. Нито пък от Уорнър, който я иска повече, отколкото тя би могла да си представи. Преследвана от миналото си и ужасена от бъдещето, Джулиет знае, че ще трябва да избере между това, което иска, и това, което мисли за правилно. Решение, което би могло да включва и избор между сърцето й и живота на Адам.

*****

Скъпа Джулиет, може ли да спреш постоянно да плачеш и да се оплакваш. Може би през 80% от книгата Джулиет плачеше, което беше доста изнервящо и неприятно. Постоянно ми се искаше да се стегне и да видя по-силната Джулиет, която е съвсем наясно и приема как стоят нещата, а не непрестанно плачещата. Съжалявах Джулиет, а не ми харесва когато започна да съжалявам героите, за които чета, защото обичам да са силни и дори с всички пречки, пред които са изправени, да продължат с високо вдигната глава.

Книгата не беше лоша. Дори ми хареса повече от първата, от която не бях много очарована. Мисля, че можеше да бъде и още по-хубава. Харесва ми как Тахере Мафи пише и начина ѝ на изразяване. Потънах в света на Джулиет за няколко дена и когато книгата свърши не исках да го напускам, защото ми харесваше да бъда част от него. Определено ще прочета третата книга и наистина се надявам да видя Джулиет в по-добра светлина.

Освен образът на Джулиет, който през по-голямата част от времето ме дразнеше, но въпреки всичко харесвам главната героиня. Има нещо в нея, което все пак ме накара да я харесам. Джулиет е наранявана безброй много пъти и е минала през адски много трудности, но все още е мила и човечността в нея е възхитителна за човек с подобно минало.

В тази книга се появи и любовен триъгълник, който изненадващо не ме дразнеше. Някак си досега успях да стоя далеч от спойлери за поредицата и не знам кого ще избере Джулиет, но мисля, че ще свърши с Адам.

I'm team crazy boyfriend. Има нещо очарователно в Уорнър и ми харесва колко заплетен е образа му и как постоянно разбираме нови неща за него, някой от които ме оставиха изненадана.

В "Разнищи ме" разбираме много за Кенджи и моменти от миналото му. Той е страхотен и забавен герои и ми допада. Кенджи е единствения, който каза истината на Джулиет и беше директен и не увърташе. 

Имаше няколко изненадващи моменти в книгата и един, който определено не очаквах и ми трябваше малко време, за да осмисля прочетеното. Мисля, че Джулиет направи правилния избор за Адам в "Разнищи ме", но ще видя как ще се развият нещата в следващата книга, която нямам търпение да прочета.

Beach reads & good time

Не съм публикувала последните няколко дена, защото съм на море и точно в деня, в който пристигнахме интернета се прецака. Но с моя късмет, не трябва да се изненадвам. Когато и мобилния ми интернет спря, имах един момент, в който се чувствах като в Нарния, но без всички яки неща. Просто бях на края на географията, извън цивилизацията, неспособна да разбера какво се случва с приятелите ми, докато ме няма. 

Взех си само една книга за почивката, мислейки си, че няма да имам много време да чета и че ще ми стигне до края, но се оказа, че грешах и прочетох книгата си още вчера, докато слушах как руснаците правят опити да пеят. Четох "Разнищи ме" от Тахере Мафи. Книгата ми хареса, даже повече и от първата. Скоро ще напиша и ревюто ми за книгата. Може би още днес, ако намеря време или утре. 

След като си прочетох книгата и издивявах останалата част от деня, оплаквайки се, че нямам какво да чета, реших да намеря книжарница. Намерих, но в нея няма почти нищо. Има 20 книги на кръст, повечето от които са любовни романчета, каквито аз не чета, а останалата част включваше книги, които вече съм чела и такива, които нямам желание да прочета. След като разгледах всички 20 книги по няколко пъти най-накрая си харесах една, която не бях забелязала преди.

"Кървава луна" от Бенджамин Пърси

Преди доста време, бях гледала книгата и ми хареса как звучи и исках да я прочета. И сега най-накрая ми се отдаде възможност да я прочета и съм безкрайно щастлива. Започвам книгата с може би прекалено големи очаквания, както правя винаги и се надявам този път да не остана разочарована, както се е случвало много пъти и след като добрите ми очаквания са разбити на хиляди малки парченца ми се иска да седна в някой ъгъл и да започна да плача.
Засега книгата ми харесва. Не дочетох рецензията до края, когато си купувах книгата и очаквах трилър и изведнъж се появи върколак и останах доста приятно изненадана. Не знаех, че книгата е за върколаци, но мисля, че нещата ще се развият добре и ще ми хареса. Нямам търпение да я прочета и да споделя мнението си за "Кървава луна".
Най-вероятно ще прочета книгата до края на тази седмица и ще напиша ревюто другата.

Top 5 Friday: Series I won't finish

От доста време се оплаквам, че нямам какво да чета, а всъщност имам много книги, които съм започнала и не съм довършила и сигурно никога няма да прочета, защото не ми харесват. Има някои книги, които прочетох, защото донякъде бях любопитна какво ще се случи и просто нямах нищо друго интересно за четене. 

Имам някой започнати поредици, които няма да дочета, защото много често авторите просто решават да развалят поредицата след някоя книга и аз се ядосвам. Има и поредици, които просто са си скучни и не искам и да виждам книгите.

1. "Делириум" от Лорън Оливър

Взех си книгата след устния изпит по английски и седнах на пейка в парка, за да чета, докато по-голямата част от класа все още беше в училище и се молеше да си вземе изпита. Започнах книгата с много големи очаквания. Очаквах нещо по-свежо и забавно. Написано по увлекателен начин.

Останах разочарована. Книгата ми хареса. Не беше лоша, но според мен можеше да бъде написана много по-добре. 

"Делириум" е хубава книга, но не успя да привлече и задържи вниманието ми и честно казано, никак не съм любопитна какво ще се случи по-нататък с Лена и Алекс, а точно края трябваше да ме подтикне да продължа поредицата.

2. "Най-тъмните сили" от Кели Армстронг

Започнах да чета книгата с голям ентусиазъм и желание. Бях чела доста хубави неща за поредицата, но предполагам, че просто не беше за мен. 

Много пъти започвах да чета книгата, но после я оставях за доста дълго време. Опитах се да я прочета до края, но просто не успях да издържа.

Имаше някои моменти, в които ми ставаше интересно, но тръпката бързо изчезваше.

3. "Хроники на чародейците" от Ками Гарсия и Маргарет Стоъл 

Поредица, за която имам много смесени чувства и съм тъжна, че я развалиха толкова много. 

Имаше силно начало. Първата книга беше много интересна и я обичам, но втората е пълен провал. Отне ми много време да я прочета. Бях я оставила няколко месеца и я прочетох с много усилия до края, а първата книга я бях прочела за сравнително кратко време. Прочетох и третата, която не беше толкова зле, но нямам достатъчно нерви да прочета и четвъртата книга.

Сбогом Лена, която и без друго беше започнала да става нетърпима. Героите няма да ми липсват, без значение, че бяхме три книги заедно.

4. "Дневниците на вампира" от Л. Дж. Смит

Поредната поредица, за която имах прекалено високи очаквания и големи разочарования. Исках да прочета "Подборът" толкова много и когато най-накрая си купих книгата, нямах търпение да започна да чета и да се загубя в друг свят. Е, не стана така.

Тази поредица остави голям отпечатък върху мен. "Дневниците на вампира" беше първата YA поредица, която прочетох... донякъде. Първите четири книги ми харесаха и с тях започнах да навлизам в YA жанра. Според мен, от преди няколко години, книгите бяха много интересни и вълнуващи.

Петата книга не беше лоша, но историята започна да става скучна и безинтересна. 

Не издържах шестата книга. Отказах се да я чета след като се бях мъчила да я разполовя. Сюжета просто беше станал уникално скучен и имаше моменти, в които просто исках да хвърля книгата към стената и никога повече да не я погледна.

5. "Подборът" от Али Конди

Начинът на писане на Али Конди определено ми се стори доста сух и не ми хареса. Още след първите няколко страници разбрах, че книгата няма да е толкова хубава колкото очаквах. Направих грешка, че с "Подборът" си взех и "Кръстопът".

Прочетох "Подборът", защото нямах други книги и просто имах нужда да чета нещо, без значение колко е скучно. Разполових и "Кръстопът", който е доста по-интересен от "Подборът", но не достатъчно за да направя още един опит да допрочета книгата.

Ако някой мисли да започне тази поредица, по-добре да не си го причинява. Всъщност поредицата донякъде ми напомня на "Делириум", но е написана по по-лош начин.

The Zombie Apocalypse Book Tag

Не съм тагната от никой, но ми изглежда интересно и реших да го направя. Ето ги и правилата:

Трябва да избереш 5 книги, има 10 въпроси и една книга отговаря на два. Отваряш на произволна страница и чието име първо прочетеш- то е отговорът на въпроса.

Книгите, които избрах:

1. "Създадена от дим и кост" - Лейни Тейлър

2. "Разбий ме" - Тахере Мафи

3. "Град от кости" - Касандра Клеър

4. "Възходът на номер Девет" - Питакъс Лор

5. "Огнената наследница" - Сара Дж. Маас

Книга 1: Създадена от дим и кост 

1. Кой ще е първият човек, който ще умре? - Акива

2. Кой ще е героят, който ще спънеш, за да избягаш от зомбитата? - Кару

Книга 2: Разбий ме

3. Кой е първият човек в отбора ти, който ще се превърне в зомби? - Адам

4. Кой е героят, който спъва теб, за да избяга от зомбитата? - Адам

Книга 3: Град от кости

5. Кой е идиота на отбора? - Саймън

6. Кой е мозъкът на отбора? - Мадам Доротея

Книга 4: Възходът на номер Девет

7. Кой е лечителя на отбора? - Девет

8. Кой е експерта по оръжията? - Осем

Книга 5: Огнената наследница

9. Кой е отборният боец? - Селена

10. Кой е капитана на отбора? - Муртауг

Ревю: “Сълза” от Лорън Кейт

Първа книга от новата трилогия от авторката на “Паднали ангели”.

Никога, ама никога не плачи… Майката на Еврика втълпява това правило на дъщеря си още от малка. Но сега майка й я няма, а навсякъде, където Еврика иде, той е там: Андър, високото момче с бледа кожа, което очевидно знае неща, който не би трябвало да знае; което предупреждава Еврика за заплашваща я голяма опасност; което предизвиква сълзите й повече от всеки друг преди.

Но Андър не знае най-тъмната тайна на Еврика: откакто майка й загива в страховита катастрофа, Еврика желае също да е мъртва. Много малко неща вече я вълнуват; останали са й старият й приятел Брукс и странно наследство – медальон, писмо, мистериозен камък и древна книга на непознат и неразбираем език. Книгата разказва загадъчна история на момиче, чието сърце е разбито и чийто сълзи потопяват цял един континент в морето. Еврика е на път да открие, че тази стародавна притча е повече от история, че Андър може би казва истината и че животът й следва много по-тъмни течения, отколкото си е представяла.

Магия, екшън, романтика, затрогващи моменти – комбинацията от всичко това, а и много повече, обещава фантастично преживяване.

Сълза е от ония книги, които ви държат будни до малките часове. Пленителна, динамична, вълнуваща… След последната й страница вече жадувате за продължението.

Лорън Кейт е автор на бестселър поредицата “Паднали ангели”, спечелила световна популярност. Книгите й са преведени на над трийсет езика. Живее в Лос Анджелис със съпруга си.

****

Първо искам да кажа, че последната част на това резюме е изключително грешна. Тръпката и вълнението от прочитането на книгата не съществуваха. Бих казала, че това е една от най-лошите и скучни книги, които съм чела напоследък. Бях много ентусиазирана да прочета книгата и ми изглеждаше интересна, но накрая очакванията ми бяха разбити.

Сюжетът се развиваше изключително бавно и постоянно имах чувството, че нищо не се случва и че книгата през по-голямата част от времето беше в застой. Очаквах много повече. Начинът, по който е написана “Сълза” е скучен и не е увлекателен. Героите не бяха интересни и нямаше нищо в тях, което да ме привлече. Преди време възнамерявах да прочета “Паднали ангели”, но след тази книга на авторката се отказах.

Не съм сигурна, дали щях да прочета книгата, ако не ми я бяха подарили. Резюмето не звучи зле, но има много други книги, които искам да прочета. Може би единственото нещо, което ми хареса е корицата. Красива е и ми даваше надежда, че книгата няма да е толкова лоша, но Еврика провали всичко.

Не препоръчвам книгата на никой. Това е моето мнение за книгата и не искам някой да се засегне от него.

Ревю: “Лабиринтът: В обгорените земи” от Джеймс Дашнър

Лабиринтът е само началото…

Решаването на загадката на Лабиринта трябваше да сложи точка.

Томас бе сигурен, че след като избягат от него той и езерните ще си върнат предишния живот. Макар никой да не знаеше какъв е бил той. Обгорена от слънчеви изригвания, изпепелена от жесток климат, Земята се е превърнала в пустиня. Но ЗЛО не е приключила с тях. Вторият етап току-що е започнал.

Тук няма правила! Не се надявайте на помощ! Или успяваш, или умираш!

Езерните имат две седмици, за да прекосят Обгорените земи, най-пострадалата от изригванията част на Земята, и да се доберат до безопасно място. Но ЗЛО се е погрижила по пътя им да има нови променливи, които да обърнат шансовете срещу тях.

Приятелства ще бъдат подложени на изпитание. Лоялността ще бъде предадена. Нищо няма да е както преди.

Вече има други. Тяхното оцеляване зависи от унищожението на езерните – а те са решени да оцелеят.

****

Какво не ми хареса:

Книгата не беше лоша, но не мога да кажа, че ми хареса. Начинът на писане на Джейм Дашнър за мен е скучен и безинтересен. Имах големи очаквания за тази книга, защото първата определено ми хареса повече и моя приятелка ми каза, че “В обгорените земи” ѝ е хареса повече отколкото “Невъзможно бягство”, но накрая останах разочарована. Във “В обгорените земи” има нови герои и не харесвам повечето. Действието се развиваше бавно. През по-голямата част от книгата имах чувството, че нищо не се случваше и интересните моменти бяха малко. Ентусиазмът ми да прочета “Лабиринтът: В обгорените земи” се изпари след първите няколко страници. Книгата беше скучна от самото начало и след първите няколко глави ми се искаше да я върна при другите ми книги, да я оставя там и никога повече да не я погледна.

Томас ме дразнеше през цялата книга. Героят не беше добре развит и това допълнително убиваше желанието ми да прочета “В обгорените земи”. Не мисля, че съм чела друга книга с толкова досаден главен герой.

Имах чувството, че липсват описания. Когато чета, не харесвам, когато автора се увлича в прекалено много детайли и ненужни подробности, но не знам как половината герои изглеждат. При повечето няма описание на външен вид или е споменато само веднъж в първата книга. Няма описание на Томас.

Преди да започна книгата, моя приятелка ми каза, че това е една от най-добрите книги, които е чела някога и това ме накара да очаквам много повече и се опитах да харесам В “Лабиринтът: В обгорените земи”, но ми стана интересна последните няколко глави и все пак бях отегчена от време на време. Каза ми, че е останала изненадана на няколко места, но аз не бях. Обърках се веднъж, но не мога да кажа, че бях изненадана. Може би бях прекалено отегчена от начинът на писане на Джеймс Дашнър, за да обърна внимание на изненадващите моменти.

Какво ми хареса:

Плотът. Може би това беше единственото нещо, което ми хареса много и заради което прочетох книгата до края. Харесвам повечето герои и имаше някои забавни моменти.

Ревю: "Ревенант: Обречени на безсмъртие" от Ейми Плъм

Единственият начин да оцелееш в свят на болка е да се отдадеш на любовта

Аз съм Кейт Бомонт Мерсие. Моят живот винаги е бил относително обикновен. Но само за един миг всичко се промени.

Изведнъж, аз и сестра ми Джорджия вече бяхме сираци. Наложи се да изоставим всичко, което познаваме и да се преместим в Париж, за да живеем с баба и дядо. Бях убедена, че разбитият ми живот никога няма да бъде нормален отново. Дори не си давах сметка колко съм права. Тогава срещнах Венсан.

Тайнственият, секси и очарователен Венсан Делакроа се появи от нищото и аз бях зашеметена. Просто ей така, отново бях изправена пред опасността да разбият сърцето ми. Но сама позволих това да се случи.

Разбира се, нищо никога не е толкова просто. Тъй като Венсан не е обикновено момче.

Той е ревенант – безсмъртно същество, чиято ужасяваща съдба е да спасява невинни хора от смъртта с цената на собствения си живот. И това не е всичко. Той има врагове. Безсмъртни, кръвожадни врагове, които са решени да унищожат него и всички от вида му. Зная, че ако последвам сърцето си, никога няма да бъда в безопасност…

“- Чувала ли си за вампири? – попита той и се усмихна тайнствено.
Кимнах.
– А за върколаци?
– Разбира се.
– А за нас?
Поклатих глава.
– На това му се казва “да не се набиваш на очи”, скъпа Кейт. Много ни бива в тази работа.”

Какво не ми хареса:

Когато започнах да чета книгата, си помислих, че няма да ми хареса и че ще бъде скучна, заради първите няколко страници, които не успяха да грабнат вниманието ми, но продължих да чета и след още няколко страници книгата ме изненада приятно. 

Връзката между Кейт и Венсан ми се стори малко пресилена на места, но като цяло ми хареса как се развиха нещата между тях.

Не мисля, че има нещо друго, което не харесвам, защото според мен тази книга е много добра.

Какво ми хареса:

Хареса ми историята. Обичам начина, по който Ейми Плъм пише. Увличам се бързо и губя представа за времето докато чета. “Обречени на безсмъртие” се чете лесно и обръщах страниците, без дори да се усетя. Прочетох книгата за няколко часа и определено ми хареса.

Действието се развива в Париж. Харесвам Франция, без значение колко много мразя френския език, mais oui. Това е още нещо, което привлече вниманието ми. Действието се развива бързо, книгата е написана по много добър начин, който аз харесах, героите са добре изградени. Връзката, която Плъм е създала между главните герои ме впечатли.

Книгата е нещо различно, което не съм чела досега. Нямам предвид само ревенантите, а светът, който авторката е изградила и в който се потопих и успях да се докосна до героите. Харесах Кейт още от началото на книгата и донякъде героинята ми напомня на мен.

Ревю: “Заветите на Лориен” (1-3) от Питакъс Лор

Джон прилича на обикновен тийнейджър, но не се подлъгвайте по външността му. Той крие дълбока тайна, която не може да сподели и с най-близките си приятели. Тайна, която му е трудно да издаде дори пред момичето, в което е влюбен. Джон трябва да оцелее на всяка цена, защото от неговата съдба зависи бъдещето на две планети – Лориен, райското кътче в космоса, от което той идва, и Земята. Залозите са високи – трима от неговия вид вече са мъртви. Джон е номер четири. Той е следващият.

Зад псевдонима Питакъс Лор се крият двама души – вече утвърдилият се автор Джеймс Фрей и дебютиращият Джоуби Хюз. Фрей е натрупал в биографията си три бестселъра, но на българския книжен пазар се появява за пръв път едва сега с „Аз съм номер четири“, книга първа от сай-фай сексталогията „Заветите на Лориен“. Трилърът, който стига до седмо място в класацията на „Ню Йорк Таймс“ за най-продавани книги, пък е първи проект за Хюз, завършил творческо писане в Колумбийския университет.

*****

Гледах филма преди няколко години когато излезе и мога да кажа, че ми хареса. Наскоро разбрах, че филмът е направен по книга. Колкото и много да ми хареса филма, когато прочетох “Аз съм номер четири” останах приятно изненадана колко по-интересна и вълнуваща е книгата от филма.

Главната причина да започна да чета книгите са извънземните. Обичам да чета книги с извънземни, но за съжаление не съм попадала на много YA. Исках да прочета нещо ново, което не съм срещала досега и останах доволна, че започнах поредицата.

“Заветите на Лориен” ме отвежда в друг свят всеки път когато разлиствам страниците. Начинът, по който са написани книгите ме караше да искам да чета още и губех представа за времето. Определено стилът на авторите е увличащ и знаят как да задържат вниманието на читателите. От самото начало бях заинтригувана и през цялото време книгите ме държаха под напрежение.

“Заветите на Лориен” е поредица, която ме спечели със сюжета и героите си. Сюжета е много добре измислен и постоянно ме държеше в напрежение какво ще стане. Имаше обрати, които не очаквах и бях доста изненадана от случващото се. Героите бяха доста добре изградени. Изненадващо се привързах към повечето герои и харесах всички. Обикновено има някой от главните герои, който не мога да понасям.

Нека да поговорим колко много обичам Шест. Тя е една от най-силните и впечатляващи героини, за които съм чела. Шест не може да стои безучастно и ще се бори за всичко, дори и да рискува да загуби живота си. Харесвам героини, които не са от типа “аз съм момиче и заради това не мога да се бия”, а Шест е пълна противоположност.

В първата книга Сам е представен като момчето, което всички в училище обичат да мачкат. Хареса ми развитието на героя и колко много се промени в следващите книги.

“Възходът на номер Девет” е любимата ми от трите книги. Беше изпълнена с най-много екшън и ми става все по-интересно какво ще се случи в следващите книги. В “Силата на шестимата” имаше място, на което бях оставила книгата, защото нищо не се случваше, но когато отново я взех, я дочетох за сравнително кратко време.

“Заветите на Лориен” е една от любимите ми поредици и я препоръчвам на всички, които харесват фантастиката.