September Wrap Up and October TBR

През септември успях да прочета седем книги. За мен това е добре, като се има предвид, че пътувах много и се стресирах заради училище. Съмнявам се, че ще имам възможността да прочета отново толкова книги през октомври, заради училище.

Какво прочетох през септември:

1. "Бдение" от Лиза Макман

2. "Угасване" от Лиза Макман

3. "Сбогуване" от Лиза Макман

4. "Първият гроб отдясно" от Даринда Джоунс

5. "Неутолимо желание" от Кресли Коул

6. "Синя кръв" от Мелиса де ла Круз

7. "Декстър в мрака" от Джеф Линдзи

Какво искам да прочета през октомври:

1. "Хекс хол" от Рейчъл Хокинс

2. "Демонично стъкло" от Рейчъл Хокинс

3. "В плен на магията" от Рейчъл Хокинс

4. "Маскарад" от Мелиса де ла Круз

5. "Вторият гроб отляво" от Даринда Джоунс

6. "Третият гроб отсреща" от Даринда Джоунс

Много ми се иска да прочета всички книги, които са в списъка ми за октомври, но имам много входни, за които се притеснявам сега и ми се струва, че няма да успея.

Очаквайте скоро ревю на "Декстър в мрака" от Джеф Линдзи.

Ревю: "Синя кръв" от Мелиса де ла Круз

Издателство: СофтПрес

Година на издаване: 2012
Брой на страници: 232
Оценка в Goodreads: 5/5

Скайлър ван Алън никога не се е увличала по модните течения, от които се вълнуват съучениците й, нито пък е очаквала Джак Форс – най-готиното момче в гимназията, да прояви интерес към нея. Най-малко пък е предполагала, че точно в „Дюшен“ едно момиче ще бъде убито. Скайлър и Джак се заемат да разрешат случая, преди неизвестният убиец да вземе втора жертва, когато родителите им ги запознават със семейната тайна.

Оказва се, че също като своите несметно богати предшественици повечето ученици в елитната манхатънска гимназия „Дюшен“ са вампири със синя кръв. А с настъпването на всяко пълнолетие синьокръвните си спомнят предишните животи до първото прераждане.

Откъде идват? Кои са те? Паднали ангели, демони на мрака, кръвожадни чудовища или аристократи, облечени в пари и власт, превзели политическите центрове по света?

Отговорът е: всичко наведнъж!

Погледнете през очите на ученици, които тепърва се осъзнават като вампири със синя кръв. Вкусете от блясъка на Манхатън и мрака на една хилядолетна тайна.

***** 

Първо искам да се извиня, че не съм публикувала от доста време, но нямах възможност. Бях

заета покрай първите дни от новата учебна година, после пътувах до Гърция за една седмица и се върнах сега. Очаквайте нови реюта и публикации тази седмица.

Мислех да си оставя книгата за дългото пътуване до Гърция и да я започна по пътя, но реших да прочета няколко изречения от книгата и да видя дали ще ми хареса стила на писане на Мелиса де ла Круз. Книгата ме увлече и я прочетох за един ден и не успях да я взема с мен на пътуването ми.

Определено много харесах "Синя кръв". Мелиса де ла Круз пише интересно и не мисля, че имаше място, на което да ми стане скучно и да ми се прииска да се откажа от книгата. Намирам я за наистина увлекателно четиво, което ме плени. Чувала съм и лоши отзиви за книгата, но те не повлияха на мнението ми и не ми попречиха да харесам "Синя кръв".

Хареса ми новия поглед върху вампирите и колко интересно беше изграден света. Определено е нещо ново, което не очаквах от тази книга. Нямам търпение да прочета и втората книга. За съжаление издателството няма намерение да издава останалите книги от поредицата, но се надявам да размислят, защото "Синя кръв" бързо се превърна в книга, която много харесвам и не искам да оставям поредицата недочетена и много искам да я прочета цялата.

Действието не се развиваше много бързо, но това не беше проблем за мен. Обикновено не понасям книги със сюжет, който се развива бавно и просто ги оставям и може би ги прочитам след месеци, но има малко изключения, в които бавното действие не ми пречи и въпреки това книгата ми харесва и "Синя кръв" е от тези няколко изключения.

Харесах и героите, и сюжета. Определено препоръчвам книгата.

Ревю: "Неутолимо желание" от Кресли Коул

Издателство: Ибис

Година на издаване: 2015
Брой на страници: 342
Оценка в Goodreads: 5/5

Оригинално заглавие: A Hunger Like No Other

Потопете се в света на лора – обединение на безсмъртни създания, съществуващи в тайна от човечеството. Oт векове вампирите, ликаните и валкириите поддържат крехък съюз помежду си. С настъпването на Въздигането обаче удря часът митичните раси да се изправят една срещу друга и да поставят началото на нова ера.
Кралят на ликаните, Лаклен Макрийв, е воин, носещ у себе си неукротимия дух на вълка. След векове на изтезания в парижките катакомби, Лаклен най-сетне е свободен и търси своята партньорка – онази, която съдбата е предопределила да му бъде спътничка в безсмъртието и да му донесе утеха. Яростта му обаче се пробужда с нова сила, когато разбира, че любимата му е отчасти вампир, потомка на онези, които са подлагали тялото и душата му на неописуеми мъчения...
Крехката Емалин Трой, наследничка на две могъщи раси, е прекарала целия си живот под закрилата на своите лели валкирии, но сега най-после се заема да открие истината за покойните си родители. Но нежната красавица не е наследила нито студената логика на своя баща вампир, нито безстрашието на войнствената си майка валкирия. Докато търси истината за произхода си из улиците на Париж, Ема е пленена от обезумял ликан, който я обявява за предопределената си партньорка и я заставя да замине с него за наследствения му замък в Шотландия...

*****

Преди да започна "Неутолимо желание" не прочетох анотацията, защото обичам да нямам ни най-малка представа какво ще стане. Определено не мислех, че книгата ще ми хареса толкова много. Не бях чела никакви ревюта и мнения и не знаех какво да очаквам, но определено останах приятно изненадана.

Обичам света, който Креси Коул е създала. Не е от скучните, които не са добре измислени и просто губя интереса си. Начина, по който авторката пише е пленяващ и прочетох книгата бързо, защото исках да разбера какво ще стане и как ще завърши историята на Ема и Лаклен.

Харесва ми, че светът не се фокусира само върху едно от свръхестествените създания, а върху много. Коул е създала свят с валкирии, вампири, ликани (върколаци), духове, таласъми, вещици и фурии. Повечето са само споменати, но съм сигурна, че в другите книги от поредицата има повече за тях. Наистина се надявам издателство Ибис да преведи и останалите книги, защото Кресли Коул пише завладяващо и определено бих ги прочела.

Харесвам валкирии и когато отворих книгата и разбрах, че главната героиня е полувалкирия, бях адски щастлива, че съм попаднала на книга, която е за тях. Макар че книгата доста се отдалечава от мита за валкириите, който аз знам, не ми попречи да обикна и този вариант на митичните същества. 

Не бях особено впечатлена от началото на книгата. Някак си не ми се искаше нещата да се развият така за Ема. 

В книгата присъстват и силни женски персонажи, в лице на валкириите от сборището на Ема, които харесах страшно много. Винаги съм харесвала жените воини и тази книга ме запозна с още няколко такива героини.

В началото на "Неутолимо желание" Ема е представена като страхлива и слаба героиня. Няма нищо общо с бойната готовност на лелите си валкирии и не притежава жестокостта на вампирите. Ема се промени много от началото до края на книгата. Хареса ми да чета как героинята се развива и променя. Започва да проявява качества като интелект и хитрост и стана много по-уверена в себе си. Определено е една от най-големите промени, за които съм чела и то само за една книга. Лаклен ми беше единственият неприятен герои в книгата.

Сюжетът беше донякъде предвидим, но все пак интересен и завърших книгата с интерес. Няма как да не спомена и горещите еротични сцени, които Кресли Коул е написала. Книгата се чете много лесно и я препоръчвам на всички, които харесват паранормалния романс, примесен с пикантни сцени.

Определено бих прочела и други книги от Кресли Коул, които се надявам да бъдат издадени. Българската корица ми харесва много повече от оригиналната. Издателство Ибис отново са се постарали за външността на дадена книга. 

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност да прочета книгата.

Ревю: "Първият гроб отдясно" от Даринда Джоунс

Издателство: Ибис

Година на издаване: 2011
Брой на страници: 296
Оценка в Goodreads: 5/5

Великолепен дебютен роман, който жъне награди и който ни запознава с Чарли Дейвидсън, със странично занятие частен детектив и основно – жътвар на души

През 2009 година романът е отличен с наградата „Golden Heart“ в категория „Най-добър паранормален романс“

Чарли вижда мъртъвци. Точно така, тя вижда мъртъвци. Работата ѝ е да ги убеди „да влязат в светлината“. Но когато тези мъртъвци са починали при далеч не идеални обстоятелства (иначе казано, били са убити), понякога искат от Чарли да потърси сметка на лошите. Нещата се усложняват от изпълнените с гореща страст сънища на Чарли за някой, който я е следвал цял живот. Оказва се, че той май не е мъртвец. Нищо чудно да се окаже нещо съвсем различно...

*****

"Първият гроб отдясно" е книга, която си заслужава да се прочете. Наслаждавах се на всяка една страница от книгата, която харесах наистина много. 

Още от началото на книгата се влюбих в главната героиня. Чарли е дръзка, смела и със страхотно чувство за хумор. Нямаше начин да не я обикна. Изключително много ми допадна готовността ѝ да помага на всички, които потърсят помощта ѝ, без значение дали са мъртви или живи. Чарли е изключително забавен персонаж, който направи книгата още по-интересна. Имаше и герои забулени в мистерия, за които искам да науча много повече, защото съм любопитна.

Сюжетът на книгата е нещо различно, което не съм срещала в други книги преди. Нямаше как да не сравня "Първия гроб отдясно" с "Шепот от отвъдното" просто защото са подобни, но в същото време и толкова различни. Определено книгата на Даринда Джоунс е много по-хубава от сериала, които така и не успях да догледам до края. Чарли е много по-забавна и интересна героиня от Мелинда, а книгата сама по себе си е просто невероятна.

Действието се развиваше сравнително бавно, но това ни дава възможността да опознаем по-добре Чарли, както и другите герои. Книгата има както фантастичен, така и криминален мотив, което е много приятно за четене. Чарли е частен детектив и работи и с полицията. Книгата ни отвежда на няколко местопрестъпления и криминалната страна на "Първият гроб отдясно" е много приятна и интригуваща. Книгата имаше някои обрати, които определено не очаквах.

Даринда Джоунс пише по начин, който задържа вниманието ми от началото до края. Книгата е написана по лек и увлекателен начин. Няма излишни скучни описания и диалозите са на високо ниво, пълни със свеж хумор, който ме караше да се усмихвам. Нямам търпение да прочета и останалите книги. "Първият гроб отдясно" ме държа будна до късно през нощта. Книгата си струва да се прочете.

Харесва ми светът, който Даринда Джоунс е създала и ми харесва накъде отива поредицата. Още от първата книга останах без думи и искам още от света на Чарли. Заради "Първия гроб отдясно" имам големи очаквания за останалите книги, които се надявам да бъдат оправдани.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност да прочета книгата.

Ревю: Сбогуване: Опасни сънища книга 3 от Лиза Макман

Издателство: Пергамент Прес
Поредица: Опасни сънища
Година на издаване: 2012
Страници: 182
Оценка в Goodreads: 4/5

Ревюто ми за "Бдение" - книга първа от трилогията"Опасни сънища"

Ревюто ми за "Угасване" - книга трета от трилогията"Опасни сънища"

Джейни е завършила училище и прекарва лятото с Кабъл - момчето, в което е влюбена до полуда. Наясно е с бъдещето си и смята, че се е примирила с него. Но тя не може да повлече Кабъл със себе си, макар да знае, че е готов да остане с нея на каквато и да е цена. Джейни вижда само един начин да му даде живота, който той заслужава - тя трябва да изчезне. А това ще убие и двама им. След това се появява един непознат и мистерията, която забулва миналото й, започва да се разплита. Нещата придобиват злокобен обрат и изборът пред нея се оказва по-мрачен, отколкото си е мислила, че е възможно. Единствено тя трябва да реши кое е по-малкото зло, а времето, с което разполага бързо изтича...

*****

След като вчера прочетох "Угасване", веднага след нея започнах "Сбогуване", защото бях пленена от историята. Трилогията е хубава, но не бих казала, че ми е от любимите и според мен имаше какво още да се желае от авторката. Не е кой знае какво, но става за убиване на времето, защото е написана по изключително лек начин, заради който не усещах, кога разлиствам страниците.

"Сбогуване" е добра като "Угасване", но не е нещо повече. В третата книга имаше малко повече действие, отколкото в останалите две книги, но не ми беше толкова интересна колкото втората. 

Героите в последната книга започнаха да ме дразнят. Джейни се държа глупаво през по-голямата част от времето. Донякъде ми се искаше да умре. Исках някой от главните герои да умре, за да стане нещо не чак толкова очаквано. Трилогията имаше изключително предвидим сюжет и това беше започнало да ме отегчава на места, защото не ставаше нищо изненадващо. Кабъл си остава един от най-безразличните за мен герои. 

Не бих казала, че съм много доволна от края. Исках нещата да се развият по различен начин. Края на трилогията ми изглежда малко сух и донякъде незавършен. Мисля, че в тези книги можеше да се разкрие малко повече за дарбата на Джейни, вместо всички тези безсмислени диалози. Искаше ми се да разбера повече и героинята да научи на повече. Искаше ми се да я видя по-уверена в себе си. Не мога да кажа всичко, което искам, защото ще трябва да включа и спойлери.

Колкото и да не харесвам героите и да не се от любимите ми не искам да се разделям с тях. Определено няма да ми липсват толкова много като други, но все пак ако имаше още книги за тях, бих ги прочела с удоволствие. 

Трилогията не е лоша и я препоръчвам на хора, които искат нещо по-леко и разтоварващо. 

Ревю: Угасване: Опасни сънища книга 2 от Лиза Макман

Издателство: Пергамент Прес

Поредица: Опасни сънища
Година на издаване: 2012
Страници: 216
Оценка в Goodreads: 4/5

Ревюто ми за "Бдение" - книга първа от трилогията"Опасни сънища"

НЕ ВСИЧКИ СЪНИЩА СА СЛАДКИ... Ловецът на сънища Джейни Ханаган и приятелят й Кабъл откриват, че истинският живот може да бъде по-опасен от сънищата, които ги преследват. В гимназията „Фийлдридж” се случват тревожни неща, за които никой не говори. Когато обаче Джейни влиза в кошмара на една своя съученичка, тя се изправя лице в лице със злото и трябва да реши колко от себе си е готова да пожертва, за да го спре. Но нищо не се развива така както е било замислено и планът й да разбули самоличността на сексуалния хищник, който събира своята жътва, приема неочакван обрат. Предлагайки самата себе си като примамка, Джейни постепенно разбира, че някои кошмари като че ли никога не свършват...

*****

Ако сте чели ревюто ми за първата книга, знаете, че не ми хареса много и имаше още какво да се желае от нея. Въпреки всичко, реших да продължа с трилогията, главно защото вече я имах купена и след прочита на "Угасване" не съжалявам, че си я взех.

"Угасване" е едно много добро продължение на "Бдение". Втората книга от трилогията ми хареса много повече от първата. "Угасване" беше в пъти по-интересна. Имаше повече вълнуващи моменти и места, които ме държаха под напрежение, които ми липсваха в "Бдение.

Харесва ми накъде отива трилогията. "Угасване" ми даде големи очаквания за "Сбогуване" и се надявам и последната книга да ме хареса, даже се надявам да ми хареса повече от тази и определено се надявам да не е като първата.

В първите две книги от поредицата определено ми липсват обрати и изненадващи моменти, които не съм предвидила. В "Угасване" и "Бдение" няма никакви обрати и всичко се развива прекалено перфектно и това ме дразни, защото обичам да оставам без думи когато чета и точно тези изненади правят книгите още по-интересни.

Започнах да харесвам главната героиня. Вдигна ми се в очите в тази книга. Джейни е готова да жертва себе си, за да може да помага на другите и точно тази жертвоготовност я издигна в очите ми. Въпреки обстоятелствата Джейни доказа, че е смела и готова да се бори. Все още си оставам безразлична към Кабъл. Той не направи нищо, с което да ме спечели. 

Тази корица ми харесва много повече от тази на първата книга. Като цяло книгата беше интересна и написана по-увлекателно от "Бдение". Дори и да сте прочели "Бдние" и книгата да не ви е харесала, дайте шанс на "Угасване", защото е много по-добра от първата книга и си заслужава прочита.

Ревю: "Гондолата на времето" от Ева Фьолер - разтоварващо и забавно четиво

Издателство: Ибис

Година на издаване: 2015

Брой на страници: 374

Оценка в Goodreads: 4.5/5

Седемнайсетгодишната Ана прекарва лятната си ваканция във Венеция. По време на една от разходките си из града вниманието й е привлечено от червена гондола. Странно. Не са ли всички гондоли във Венеция черни? Когато няколко дни по-късно Ана посещава известната Историческа регата, в навалицата е бутната във водата и е спасена от изключително чаровно младо момче, което я издърпва в... червената гондола. И преди Ана да успее да слезе и да се върне обратно на кея, изведнъж въздухът около нея започва да трепти и светът пред очите й изчезва...

Когато идва отново на себе си, Ана разбира, че годината е 1499-а. Не й остава нищо друго освен да се справи със ситуацията, в която се е озовала. Но всеки един ден е истинско изпитание – без козметика, без топла вода и медикаменти и най-вече без връзка с интернет и любимия й айпод. Междувременно Ана търси начин да се върне обратно в настоящето и докато се опитва да разреши загадката около пътуването си във времето, непрестанно попада на Себастиано, мистериозното момче от гондолата. Скоро тя разбира, че озоваването й в миналото всъщност съвсем не е случайно...

Пресъздавайки прекрасно живота във Венеция през XV век, подправена с романтика и поднесена с изключително чувство за хумор, историята ще ви завладее от първата страница и ще задържи интереса ви до последната.

*****

Имах големи очаквания за книгата. Исках да прочета нещо забавно, разтоварващо и увлекателно. Този път високите ми очаквания към дадена книга бяха оправдани! Безкрайно съм щастлива, че прочетох "Гондолата на времето", защото книгата си заслужава всяка отделена минута. 

Книгата се чете на един дъх, заради невероятният и лек начин на писане на Ева Фьолер. Авторката те завлича в 15 век, заедно с главната героиня и докато четеш оставаш там, откъснат от реалния свят. Харесва ми, че нямаше скучни и сухи описания, които да ми попречат да се насадя на книгата. Диалозите бяха хубави и нито веднъж книгата не ми доскуча, а напротив. След всяка прочетена страница искам да чета още и още.

Действието не се развиваше много бързо, но за сметка на това имаше доста забавни и напрегнати моменти, които ме накараха да разлиствам бързо страниците. Имаше както някой очаквани, така и неочаквани моменти, които наистина не бях предвидила. Благодарение на Ева Фьолер научих някои неща за Венеция и за живота в миналото, който авторката се беше постарала да изобрази по най-правдоподобния начин. Според мен ѝ се е получило, защото наистина успях да се потопя в ежедневието на хората от 15 век.

Едно нещо, което не ми хареса в книгата беше, че нямаше почти никакви описания на Ана - главната героиня. Може би аз съм ги проспала и съм се разсеяла, но разбрах какъв цвят са очите ѝ на 173 страница, а какъв цвят е косата ѝ на 223 страница. Да, записах си страниците. Ако някой се чуди, очите на Ана са сини, а косата ѝ е златиста. Човек може да се досети и от корицата, но е имало и случай, в които човека на корицата няма нищо общо с това, как изглежда героя. Обожавам корицата! Издателство Ибис са се постарали книгата да изглежда добре. 

"Гондолата на времето" отчасти засягаше и теми като зависимостта на тийнейджърите от технологиите. Това беше споменато за кратко време, но нямаше как да не обърна внимание. 

Ана ми беше симпатична, макар че на места постъпваше малко глупаво, дори комично, но това не ми беше проблем. Бързо се приобщи в 15 век. Нямаше друг избор, но ако аз бях на нейно място със сигурност нямаше да бъда наред и щях да откача. Винаги съм харесвала книги, филми и сериали, които засягат темата за пътуване във времето. В 21 век Ана се държи като нормална тийнейджърка. Изпраща съобщения и използва айпода си. Но когато отиде в 15 век се изправи срещу всички трудности и проблеми, които ѝ се изпречеха. Наистина не ѝ беше лесно, но Ана се справи. Ана я беше грижа за хората, с които се запозна докато беше в миналото, както и за тези от нейното време. 

Докато Ана все още беше в 21 век си разменяше съобщения с приятелката си Ванеса. Наистина се надявам в другите книги да се запознаем с Ванеса, защото имам усещането, че ще е страхотен герои. Водя си изводите от няколко нейни съобщения, но това не ми пречи да се надявам.

Харесва ми, че действието се развива във Венеция. Посетих града миналата година и е страхотен! Атмосферата и всички малки улички са просто невероятни! Определено искам отново да посетя града. В книгата малко ми се губеше венецианската атмосфера, която всъщност е толкова пленителна. 

Хареса ми края на книгата. Беше предвидим, но това не ми попречи да се радвам на последните няколко страници. Книгата се състои от пролог, четири части и епилог и няма глави. Това ми хареса, но също така ми беше някак странно да няма глави.

Докато четях ревю преди известно време за "Гондолата на времето" прочетох спойлер. Надявах се, че в ревюто няма да има спойлери. Никъде не беше написано, че ревюто съдържа спойлери, но още с първите няколко изречения успях да разбера нещо, което предпочитам да не бях разбирала. Веднага след въпросния прочетен спойлер затворих страницата с ревюто и започнах да съжалявам, че бях почнала да го чета.

"Гондолата на времето" е една невероятна книга, от която останах с много добри впечатления и я препоръчвам горещо. Нямам търпение да разбера какво ще се случи в другите книги и какво ще стане с героите.

Ревю: Бдение: Опасни сънища книга 1 от Лиза Макман

Издателство: Пергамент Прес
Поредица: Опасни сънища
Година на издаване: 2011
Страници: 200
Оценка в Goodreads: 2.5/5

Седемнайсетгодишната Джейни притежава уникалната способност да влиза в сънищата на другите. Тя често бива изтръгната от собственото си съзнание, за да бъде погълната от чужди видения. И като че ли всички около нея крият най-дълбоките си и тъмни тайни в сънищата си. Джейни знае много неща за съучениците си, но не може да сподели това с никого, защото никой няма да й повярва или по-лошо – ще я помислят за луда.Тя старателно пази своята тайна, докато не открива, че е привлечена от едно затворено момче, чиито мрачни съновидения загатват за болезнено минало и мистерия, която Джейни трябва да разбули. Но сега на нея й е много по-трудно, защото за пръв път е не само свидетел на нечий кошмар. Тя е и участник...

*****

Нямах никакви очаквания за книгата. Купих си трилогията само защото беше на промоция и нямах никакви други интересни книги за четене. 

"Бдение" не беше нищо особено и нямаше нищо в книгата, което да ме накара да я обикна. Някак си съм безразлична към трилогията. Мога да прочета и останалите две книги, но мога и без да ги чета. Няма го чувството, което след прочетена книга ме кара да искам следващата колкото се може по-скоро.

Не мога да кажа, че книгата беше скучна, но и не беше особено интересна. Успя да задържи вниманието ми, но в "Бдение" нямаше никаква тръпка и напрежение. Книгата ми се стори някак си суха. Наистина харесвам идеята на Лиза Макман и как Джейни може да влиза в сънищата на околните, но не мисля, че беше добре развита. Може би това се дължи на факта, че авторката е написала книгата за седем дена. 

Не ми хареса начина, по който е написана книгата. Нямаше глави. Вместо това имаше дата и час, който беше точен до минутата. Това беше изнервящо, защото тези части бяха изключително кратки. Имаше и такива от по няколко реда и с това на мен ми се губи голяма част от действието и сякаш всичко е претупано набързо.

Действието се развиваше бързо, но в същото време имах чувството, че почти нищо не стана в книгата. Нещата ставаха прибързано и ми се струва, че цялата книга е написана набързо, без Лиза Макман много да се замисля какво пише и какво се случва. 

Героите ми бяха безразлични и не мисля нищо за тях. Нямам нищо лоши, нито хубави мисли за Джейни и Кабъл. Просто не ми пукаше какво ще стане с тях. Джейни е момичето, което живее с майка си, която пие водка за закуска, а Кабъл е момчето с трудно минало и ужасен баща. Това ми звучи клиширано. Любовта между героите ми се стори прибързана и не успях да усетя връзката им.

Друго нещо, което не ми хареса беше, че описанията ми бяха недостатъчни. Да, имаше си описания, но ми се стори, че бяха много малко и не много добре написани. Диалозите на места бяха глупави и недообмислени. 

В "Бдение", веднага когато някой заспи започа да сънува и Джени влиза в съня му. Водейки се по логиката на книгата стигам до заключението, че когато някой спи сънува постоянно, което не ми се струва правилно. 

Заради "Бдение" реших да се поровя малко в интернет и да прочета нещо за сънищата. Хората сънуват всяка нощ, но само около два часа на нощ. Сънищата започват чак след седемдесетата минута, след като заспиш и сънят е само около 5 минути, а в книгата имаше и такъв, който беше два часа. В книгата сънищата бяха прекалено смислени и подредени, но всъщност повечето сънищата са объркани. Чудя се защо Лиза Макман не е проверила това, отне ми по-малко от пет минути да намеря информацията. 

Като цяло книгата се чете бързо и лесно, въпреки недостатъците си. Ще прочета трилогията и се надявам другите книги да ми харесат повече от тази.

Ревю: "Пленница на смъртта" от Мег Кабът

Издателство: Ентусиаст
Поредица: Царството на Хадес

Година на издаване: 2013

Страници: 272

Оценка в Goodreads: 5/5

Пиърс се опитва да се върне към познатия ѝ живот отпреди инцидента, но ѝ е много трудно и се чувства едновременно част от този свят и отделена от него. Все пак тя никога не е сама, защото някой постоянно я наблюдава. Невъзможно е да избягаш от царството на мъртвите, когато някой там те иска обратно.

Сега тя се премества в друг град. Може би ще успее да започне на чисто в новото си училище. Може би ще престане да се страхува толкова много.

Но не може. Защото дори тук той я открива. Отчаяно иска да я върне обратно. Пиърс знае, че той не е ангел-хранител и тъмният му свят не е раят, но тя не може да остане настрана. Особено след като той се появява винаги когато най-малко го очакваш, но винаги когато Пиърс има най-голяма нужда от него.

Ако тя си позволи да продължи нататък, може да се озове обратно на мястото, от което се бои най-много – в подземния свят.

*****

Попаднах на книгата, когато беше на промоция и си я взех. Книгата е мъничка и се чете за един ден. Начинът на писане на Мег Кабът увлича и аз не успях да оставя книгата, докато не я свърших.

Действието се развива бързо. Сюжетът е нещо ново, което не съм срещала досега. Книгата ми беше интересна през цялото време. Нямаше моменти, в които да ми се прииска да я оставя и да започна да чета нещо друго или просто да спра да чета и да стои на рафта ми с месеци, преди да проявя желание да я взема отново. Историята задържа вниманието ми до края.

Главната героиня не беше от най-приятните и интересни, но не беше и толкова противна. Очаквам следващата книга с нетърпение, но за съжаление издателството няма да я издаде тази година, затова се надявам догодина да издадат и втората книга.

Бих казала, че книгата е лека и става за един ден, прекаран вкъщи. Дадох на книгата 5 звезди, защото не беше натоварваща и имах нужда да прочета нещо такова.

Харесвам корицата. Толкова е красива! Много по-хубава е от оригиналната, която на мен не ми харесва. Няма как тази корица да не ми привлече вниманието. 

Атмосферата на книгата е тъмна, което трябва да се подразбира от факта, че главната героиня се е изправяла срещу смъртта. "Пленница на смъртта" е вдъхновена от мита за Хадес и Персефона. На мен ми харесва, защото си падам по по-мрачните истории и за мен това беше страхотно. Книгата не се фокусира много върху любовта между героите, но все пак си имаха и своите моменти. 

Може да се каже, че книгата беше предвидима, но това не ми попречи да я харесам. Препоръчвам книгата на хората, които искат нещо малко по-различно и книга, която да прочетеш просто за удоволствие.