Ревю: "Червен изгрев" от Пиърс Браун

Издателство: Ciela

Година на издаване: 2015

Страници: 472

Оценка в Goodreads: 4/5

Далечното бъдеще. Цялата Слънчева система е колонизирана, а човечеството е оформено като тоталитарно кастово общество. Дароу принадлежи към най-нисшата прослойка – тази на Червените.

Те вярват, че са изпратени на Марс, за да направят планетата годна за живот, че кръвта и потта, които проливат всеки ден, ще спечелят правото на децата им да живеят на повърхността.

Но Червените са предадени. Дароу открива, че повърхността на планетата е заселена отдавна, а неговите хора са лъгани от Златните, за да продължават да живеят в мините. Като роби.

Воден от жаждата за отмъщение, Дароу приема да се включи в бунтовническата групировка Синовете на Арес, да проникне в Института, където децата на Златните се обучават, и да стане един от тях.

Червеният изгрев ще настъпи. Дори ако Дароу трябва да плати за свободата с цената на живота и всичко човешко в себе си.

"Червен изгрев" от Пиърс Браун е една страхотна книга, която се радвам, че прочетох. Много време се колебаех дали книгата ще си струва, защото прочетох много смесени ревюта, но накрая реших да ѝ дам шанс и не съжалявам. Харесах "Червен изгрев" и веднага след като прочетох последната страница исках продължението, което започнах още на момента.

"Червен изгрев" е динамична книга, която успя да ме държи под напрежение през по-голямата част от времето. Грабна ме още от самото начало и успя да ме задържи до края, макар че на места ми се струваше, че действието се развива бавно. Не прочетох книгата бързо и всъщности ми отне доста време да я завърша, но когато започнех да чета, след това не исках да я оставям, а да продължа.

"Home isn't where you're from, it's where you find light when all grows dark."

Още от първите няколко глави харесах начина на писане на Пиърс Браун. Умее да разказва добре и мисля, че предава историята на Дароу по един много добър начин. Хареса ми изграждането на света. Отначало ми беше трудно да разбера обществото, което Пиърс Браун е създал, но не ми отне много време да свикна.

Дароу не успя да се превърне в един от любимите ми персонажи. Не успях да харесам героя, колкото и да опитвах и ми е просто някак си безразличен. Това е и една от причините да дам на книгата 4 звезди, а не 5. Харесах второстепенните герои много повече. Бяха по-интересни и ми харесваше да чета за тях. Мустанга е добър пример за добре изграден женски персонаж. Тя е смела, борбена и умна. Притежава качествата, които търся в един герой.

"Friendships take minutes to make, moments to break, years to repair."

Имаше обрати в книгата, които не очаквах и острият ум на Дароу не спираше да ме изненадва. Пиърс Браун успя да ме хване неподготвена на места. В началото на книгата ми беше трудно да свикна с жаргона на хората от бъдещето и да го разбера. Видях, че много хора не го харесват, но аз нямам нищо против него. Не е неприятен и след известно време спрях да му обръщам внимание и просто се наслаждавах на книгата.

Хареса ми сюжета. Някои хора го оприличават на други книги, но на мен ми се стори оригинален и непредвидим. Забравете приликите с други романи и просто се насладете на историята в книгата, защото си заслужава. "Червен изгрев" не набляга на романтиката, което ми хареса, но любовта играе много важна роля.

"I will die. You will die. We will all die and the universe will carry on without care. All that we have is that shout into the wind - how we live. How we go. And how we stand before we fall."                

"Червен изгрев" е интересна книга, която препоръчвам на всички, които харесват фантастиката. Романът е изпълнен с екшън и моменти, които ме държаха под напрежение и ме накараха да се запитам многократно какво ще се случи, имаше хумор и малко романтика. Книгата не е за изпускане, така че ако ви се отдаде възможност я прочетете.

Нов дизайн

Исках да сменя дизайна на блога още от края на миналата година и най-накрая успях да намеря такъв, който ми харесва. Доста по-изчистен е от предния дизайн и ми се струва, че така е по-добре, а и блогът се нуждаеше от промяна. Доста време се борих с кода, който просто отказваше да работи, направих някои промени и това е крайния резултат.

Надявам се новия вид на блога да ви хареса! Кажете ми ако имате проблеми с блога, за да мога да ги оправя. По-късно днес или утре очаквайте ревюто ми на "Червен изгрев" от Пиърс Браун.

May TBR

Май е месец пълен с класни, контролни и изпитвания, но също така има и много почивни дни, през които мисля да се отдам на четенето. Списъкът ми с книги за този месец засега не е много голям, но впоследствие ще го допълвам с още.

Първо ще прочета "Златен син" от Пиърс Браун. Вече започнах книгата и мога да кажа, че началото ми харесва дори повече и от "Червен изгрев" - първата книга от трилогията, която много харесах. Ще напиша ревю в близките няколко дена.

Втората книга, която ще прочета е "Кралица на сенките" от Сара Дж. Маас. Чакам книгата от година и най-накрая е в ръцете ми и нямам търпение да я започна. Очаквам това да е поредната зашеметяваща книга на Сара и знам, че няма да ме разочарова.

След това ще прочета и "Half Bad" от Сали Грийн. Хвърлила съм око на книгата от много време и си я взех на английски, защото ми трябваше за училище и сега ще мога да я прочета в оригинал.

Искам и да препрочета "Град от пепел" от Касандра Клеър, защото не помня почти нищо от книгата и тези след нея и оставих поредицата недовършена, а искам да я завърша.

Засега това е скромния ми списък с книги, в който най-вероятно после ще вмъкна и още.

My Worst Reading Slump

Не съм публикувала тук от много време и да си призная блога ми липсва. Липсва ми да споделям мнението си за книги, да правя тагове и да чета други блогове. Причината, че не съм публикувала толкова много време тук е, че не прочетох нищо ново през изминалото време.

Годината започна добре. Прочетох няколко хубави книги в началото на януари и нямах търпение да започна тези от TBR листа ми, но изведнъж желанието ми да чета просто изчезна. Няколко месеца не можех да отворя книга и да прочета повече от няколко страници в най-добрия случай. Обичам да чета толкова много и гледах как книги, които чакам толкова много време излизат на български и си казвам, че трябва да ги прочета възможно най-скоро и намеренията ми си останаха до там. Списъкът ми с книги, които искам да прочета си расте, а аз не можех да чета. Гледах книгите, които имам и се сещах колко е приятно да потъна в някоя и да съм част от друг свят за няколко часа.

От февруари до преди няколко дена не можех да започна да чета и да се насладя на редовете и беше ужасно. Желанието ми да чета се завърна благодарение на "Червен изгрев" от Пиърс Браун. Започнах да чета книгата преди почти два месеца и я бях оставила, но когато я отворих отново я прочетох за отрицателно време и сега даже започнах втората книга и нямам търпение да я прочета.

Радвам се, че успях най-накрая отново да се върна към четенето. Съжалявам само, че ми отне толкова много време, през което можех да се докосна до толкова много различни светове и да прочета толкова много страници.

Исках да напиша този пост и да споделя защо изоставих блога за няколко месеца. Ще започна отново да публикувам редовно и се надявам отново да четете блога ми.

Ревю: "Перфектна химия" от Симон Елкелес

Издателство: Ибис
Година на издаване: 2015
Страници: 344
Оценка в Goodreads: 4/5

Съвременна история за невъзможната любов.

В гимназията Феърфийлд, в предградията на Чикаго, всички знаят, че общуването между съученици от южната и северната част на града може да бъде взривоопасно.

Бритни Елис живее в северната. Тя е богата и красива, златното момиче на училището. С една дума - има перфектен живот. Или поне умело успява да накара всички около нея да вярват в това. Но зад безупречната репутация на Бритни се крият сложни семейни отношения...

Алехандро Фуентес живее в южната - бедняшката част на града. Той е корав и груб, известен сред съучениците си като лошото момче, член на опасната банда „Кървавите латиноси“, от която можеш да се откачиш единствено с цената на живота си. Затова никой не е наясно с най-голямата му тайна – желанието му да излезе от бандата и да постъпи в колеж.

Когато през последната година от гимназията Бритни и Алекс са принудени да си партнират в часовете по химия, те изобщо не са очаровани. А арогантността на Алекс му изиграва лоша шега, когато се хваща на бас с един от приятелите си, че ще успее да свали Бритни. И когато между двамата започват да прескачат искри, никой не предполага, че това, което в началото е било невинна игра, съвсем скоро ще се превърне в сериозна опасност, когато бандата се почувства застрашена...

„Перфектна химия“ е отличена с наградата „РИТА“, в категория „Най-добър роман за тийнейджъри“. Преведена е на 15 езика, а в Goodreads, най-големия портал за книги, романът е оценен от над 170 000 читатели.

"Перфектна химия" е книга за изкуственото съвършенство в един несъвършен свят. Книгата проследява живота на едно привидно перфектно и щастливо момиче и как съдбата му се преплита с тази на едно лошо момче, което притежава добро сърце. "Перфектна химия" е роман за любовта, приятелството и трудностите, които трябва да се преминат в живота.

Започнах книгата с очакването, че ще е един сладникав романтичен роман, но останах изненадана, че засягаше и други теми, които ми се сториха важни като болестта на сестрата на Бритни и нещата, които Алекс трябва да прави, за да защити семейството си.

“We're actors in our lives, pretendin' to be who we want people to think we are.”  

Бритни е момиче, което трябваше да се изправи срещу страховете си и да ги преодолее. Животът ѝ изобщо не е близо до перфектен, както всички останали си мислят. Тя е момиче, което има множество проблеми в семейството. Майка ѝ и баща ѝ очакват само най-доброто от нея и определено не са най-добрите родители. Сестрата на Бритни е в инвалидна количка и тя се грижи за нея. Животът на Бритни е всекидневна борба, но все пак успява да накара всички да я мислят за перфектна.

Въпреки разликата във външността и обкръжението, Бритни и Алекс не са толкова различни. И двамата притежават силен дух, който им помогна в много ситуации. Въпреки, че Алекс е лошото момче на училището, той не е такъв какъвто изглежда на пръв поглед. Хареса ми развитието на героите в "Перфектна химия" и как се промениха взаимно.

“If there's one thing I learned, it's that nobody is here forever. You have to live for the moment, each and every day . . . the here, the now.”  

Стилът на писане е много приятен. Симон Елкелес пише леко и не натоварващо и книгата се чете лесно и позволява на читателя да вникне по-добре в историята и героите. Не усещах кога минава времето и прочетох 300 страници от книгата за ден, защото не исках да я оставям. Симон Елкелес е изградила добре героите си и книгата успя да задържи вниманието ми до края. Хареса ми, че книгата е написана от две гледни точки - на Бритни и на Алекс. Така проследяването на историята им ми стана още по-приятна и интересна.

Не бих казала, че сюжетът е много оригинален, но въпреки това книгата ми хареса. Препоръчвам я на всички любители на романтичните романи, защото този си заслужава да се прочете и лично на мен ми допадна.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност да прочета книгата.

Goodreads | Simone Elkeles

Book Cake Tag

Благодаря на Йоанна, че ме е тагнала!

1.Брашно - Книга, която е започнала бавно, но после бързо те е грабнала:

"Първият гроб отдясно" от Даринда Джоунс. Изключително много харесах книгата и героите, въпреки че ми се стори, че действието се развиваше бавно в началото.

2.Маргарин - Книга, чието резюме е много завладяващо:

"Петата вълна" от Рик Янси. Резюмето ме грабна веднага, но за съжаление книгата не се оказа това, което очаквах.

3.Яйце - Книга, която мислеше, че ще е кофти, но се оказа доста добра:

"Синя кръв" от Мелиса де ла Круз. Започнах книгата с очакването, че ще бъде скучна, защото една приятелка ми каза, че е безинтересна и така и не я е дочела, но останах приятно изненадана от това колко много ми хареса.

4.Захар - Сладникава книга:

"Целувка за Ана" от Стефъни Пъркинс. Видях, че вече някой е казал тази книга, но не съм почитателка на сладникавите книги и "Целувка за Ана" определено е най-сладникавата, която съм чела.

5.Глазура - Книга, която покрива всеки елемент, който харесваш - забавни моменти, екшън моменти и др.:

"Аз съм номер четири" от Питакъс Лор. Книгата е много интересна и се превърна е една от любимите ми.

6.Пръчици - Поредица, към която се обръщаш за повдигане на настроението, когато имаш нужда от това:

Не съм от хората, които обичат да препрочитат книги, но точно сега "Академия за вампири" определено може да повдигне настроението ми.

 7.Черешката на тортата - Любимата ти книга от тази година до този момент:

Определено "Двор от рози и бодли" от Сара Дж. Маас! Книгата е страхотна!

January Wrap Up and February TBR

Още един слаб месец откъм прочетени книги. Цял месец исках да ми остане повече свободно време и само да чета, но за съжаление не стана така. Краят на срока беше стресиращ и нямах никакво време да чета. През януари прочетох само три книги.

1. "Ветровете на Салем" от Мелиса де ла Круз - ревю
2. "Маскарад" от Мелиса де ла Круз - Не написах ревю на книгата, защото нямах какво толкова да кажа за нея. Като цяло беше интересна и добре написана, но действието на самата поредица се развива някак прекалено бавно. "Синя кръв" - първата книга ми хареса повече от тази.
3. "Двор от рози и бодли" от Сара Дж. Маас - ревю

През февруари имам доста книги, които искам да прочета. Знам, че няма да прочета всички, но ще опитам да прочета повечето и се надявам този месец да е по-спокойно на училище.

Книгите, които искам да прочета през февруари:

1. "Перфектната химия" от Симон Елкелес
2. "Half Bad" от Сали Грийн
3. "Свирепа жега" от Ричард Касъл
4. "Смъртоносна жега" от Ричард Касъл
5. "Ледена жега" от Ричард Касъл
6. "Адска жега" от Ричард Касъл
7. "Буря иде" от Ричард Касъл